Този дял от изкуството на XIX век разкрива силата на духа, предлагайки нов поглед върху романтичните художници. Романтизмът често се разглежда като чувство на неудовлетвореност, в действителност за хората от XVIII век, това се дължи на превратностите на епохата, и без съмнение изразява чувство на разочарование на цяло едно поколение, формирано заради разрухата на стария режим и метежа на Френската революция.

В преливането на крайни емоции художниците на романтизма умело намират нова естетика, в изследването на тъмната страна на човешката душа, по времето когато мечтите и ирационалното излизат от латентността на разума от периода на Просвещението.

От края на XVIII век, неокласицизма е възприет от най-великите художници, те изобразяват смъртта на героите и насилието при трагедиите от древната история. Терорът, политическите  катаклизми и Наполеоновите войни, генерират ужаси, които вече не са привилегия само на историческите картини. По времето на Реставрацията на монархията, преобладаващата преса отразява кървавото насилие в цялата страна, което се превръща и в централна тема за художниците.

Романтичният период се фокусира и върху свръхестественото и страховитото, изобразявайки суровата реалност, както и странните, тъмни фигури на духове и демони от литературата и поезията. Този диалог със свръхестественото е специално изобразени в мита за Осиан.

Изложбата ще може да бъде разгледана до 28 февруари 2015 г. в Музея на романтизма в Париж.