Египетският музей в Кайро за пръв път излага пред публика най-ранните познати папируси от древната история на страната. В тях се уточняват детайли от работата по Великата пирамида в Гиза.
Папирусите са открити край пристанището Вади Ел-Джарф на 25 километра от град Зафарана на Суецкия залив. Находката на френско-египетски екип от археолози показва какъв е бил ежедневният живот на работниците, които са пренасяли огромни каменни блокове към Кайро по време на царуването на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс).
Единият от документите е „дневник на правителствения служител Мерер, съдържащ статистики и административни детайли” относно работата му, заяви Сайед Махфуз – един от ръководителите на разкопките през 2013 година.
Мерер е ръководил около 40 работника. Той е вписвал и размера на средствата, пращани от различни египетски провинции, за да послужат за прехрана и заплати на строителите.
„Документите показват ежедневната работа на неговия екип по транспортирането на каменни блокове от кариерите при Турах на източния бряг на Нил до Хеопсовата пирамида в Гиза през Нил и нейните канали”, разкриват египетските власти.
Папирусите демонстират „високоефективната административна система по време на управлението на Хуфу”.
Хеопс е управлявал Древен Египет през 2606-2583 г. пр.н.е. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону). Според египтолозите, Хеопсовата пирамида е построена за около 20 години според официалните изказвания на археолозите, като най-точната година на нейното завършване е ок. 2580 г. пр.н.е., но намерени артефакти и експерименти напълно отхвърлят тази теория. Тя е най-старата и най-голямата пирамида от трите в Гиза. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера.