„Пресечни точки“ е проект на Националната галерия, който има за цел проблематизирането на културните взаимодействия при срещата на новото българско изкуство с европейския художествен опит. За изложбата „Музи и модели“ кураторът Искра Траянова е подбрала десет чуждестранни и десет български художници, чиито живописни творби от периода 1900 – 1950 са част от фонда на музея.

От Античността, през Ренесанса и до днес, човешкото тяло в неговата голота е главното свързващо звено с класическите дисциплини, като запазва значението си на академична практика и на източник на самостойни пластични конструкции. Несъмнено голото женско тяло, с дълбоко присъщата му способност да излъчва чувствен порив, вълнува въображението и окото на художниците и налага своето трайно присъствие като един от основните сюжети в иначе твърде неспокойното развитие на европейското изкуство през първата половина на ХХ век.

Представените в изложбата европейски художници се утвърждават в сложната и противоречива обстановка между двете световни войни. Това са автори, получили солидно академично образование в най-реномираните художествени академии и училища в Мюнхен, Париж, Виена, Берлин, Флоренция, Рим, Торино и Прага. Тяхното изкуство попада в една спокойна зона, далеч от модите на деня, чужда на крайните теории и формули в изкуството. Без да отричат големите достижения на своите авангардни колеги, чието близко наследство признават, но отказват да следват, тези творци предпочитат да останат верни на връзката си с реалността.

Живописта им, преосмислила уроците на Сезан, стои по-близо до интимизма на Бонар, Вюйар и Матис. Ясно заявеното пристрастие на включените автори към боравенето с определени форми на синтетичен и експресивен реализъм, се оказва пресечната точка на обособилото се диалогично пространство.