В осмата си поредна, самостоятелна изложба Николай Тотев не изневерява на себе си и специфичния стил, който е резултат от дългогодишни творчески търсения. Привидният наивизъм, опростеността на образа, доведен често до знак са съзнателно търсени. И тук може би парадоксално, но и органично този наивизъм се преплита с една силна експресивност, изригваща подобно на вулкан от вътрешните, психологически състояния на автора и се движи върху плоскостта на платното. Да, движи, защото мазката в работите на Тотев често вибрира и оформя светещи концентрични кръгове или се разлива в огнени реки, сякаш извиращи от сиянието на луната. Живописните композиции, които щи видим са от една страна плод на моментни импулси, от друга резултат от постепенно натрупани разсъждения и преживявания на сензитивна, мислеща личност, с ясна позиция за случващото се извън неговия собствен свят.
В опит да определим стила на Николай Тотев можем да открием елементи на експресионизъм в стилистиката, наивизъм в рисунъка, символизъм в образността, фовизъм в колорита, дори сюрреализъм. Изкуствоведи определят живописното му творчество като принадлежащо към Арт Брут. Но всички опити за приобщаване творчеството на Николай Тотев към художествено движение или културен социум изглеждат безсмислени и остават неуспешни.
Най-характерното за живописта на Тотев е субективният му поглед върху заобикалящата реалност, пречупена през вътрешната емоция, приела формата на един собствен изобразителен език, който според мен остава без аналог в българското изобразително изкуство.
Обективната действителност и нейното отразяване остават извън интереса на художника. За него е важно какво има от „обратната страна на Луната”. Това обуславя и приказният характер на творбите му. Ярката хроматичност в тях, често без полутонове, редуването на топли и студени цветни петна създава звучна ритмичност. Ефектът от прилагането на такива стилистични похвати е една хармонична композиционна цялост. Портретът, предпочитан от художника жанр, представлява определена визуална метафора, обобщаваща концентрираната представа на автора за една или няколко личности , материализира неосъществени мечти и изгубени ценности.
Извън собствената потребност да твори, за Николай Тотев стои и моралната ангажираност да провокира. Да наруши комфорта на публиката, да я извади от състоянието на унила примиреност. Желанието му е да стимулира диалог със зрителя. Личната неудовлетвореност и протеста срещу социалната и културна конюнктура на пространството, което обитава са основни двигатели за автора.
Николай Тотев работи не само в сферата на живописта. В творческата му биография има реализирани инсталации , видеоинсталации, /анимация/, няколко акции , скулптурни произведения, стенописи и мозайки. Николай прави успешни опити и в поезията и прозата, като текста често се вплита естествено и в живописните му платна. За художника писането не е претенция, а необходимост.
д-р изк. Ани Венкова
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар