Кулата е разкрита през 1958 г. при преустройството на бул. „Княгина Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“. Тогава е изграден и блокът, в чийто сутерен остава тя. „Кулата е важен елемент от крепостната стена на Сердика, която е важна част от отбранителната система на античния град. Подобна има и на Западната порта – тя е експонирана там. Кулите са преустроявани през VI в., като са уголемени и размерите.“ – разказа директорът на Регионалния исторически музей – София Борис Чилев. Кулата, която сега се отваря за посещения, принадлежи към Северната порта – тя бе открита преди близо 10 години при ремонта на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и е точно под кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“. Тогава останките от портата бяха проучени, консервирани и затрупани.
Когато през 1992 г. Столичният общински съвет решава да закрие магазин „София“, предлага в освободеното пространство да се разположи Музеят за история на София. Експертиза обаче показва, че сградата няма да издържи конструктивно. Затова за изграждането на музея се предоставя част от сградата на бившата Минерална баня, а до 2000 г. сградата, под която е кулата, се укрепва в магазинната част – до третия етаж. Укрепването се извършва, като максимално се запазва самият обект.
Предстои в ниши в залата с кулата да бъде изградена постоянна експозиция за укрепителната система на антична Сердика. В нея ще бъдат изложени артефакти, които се съхраняват в Музея за история на София.
В залите към Триъгълната кула първото събитие е изложба, посветена на 160 години от рождението на княз Александър I Батенберг - "Съ нами Богъ – България в блясък – Александър I любимото дете на Европа – Князът на Нова България". Тя проследява целия му живот, като акцент е ролята му за осъществяване на Съединението. В над 130 кадъра фотоизложбата разказва за голяма историческа личност и проследява нейната съдба. В експозицията са включени и фотографии на някои от членовете на семейството на Батенберг, както и негови потрети на младини, снимки на политици и владетели от времето на неговото управление и редица исторически кадри.
Княз Александър I остава в страната ни малко повече от 7 години и свързва името си с драматични политически събития - борбата за надмощие между либерали и консерватори, режимът на пълномощията, Съединението и Сръбско-българската война. Батенберг работи всеотдайно за икономическото, културното и духовно израстване на България. От княжеската канцелария и с непосредственото му участие и съдействие са приети основополагащи закони и нормативни актове, трасиращи пътя на модерното развитие на страната ни.
На 14 ноември 1893 г., тленните му останки са пренесени в София, като така се изпълнява предсмъртното желание на Александър І: "Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.” След опелото в катедралата "Свети Крал”, останките на Батенберг са положени в древната църква "Свети Георги”, а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес.
Греди Асса показва нова изложба в галерия "Нюанс“
Илюстраторът Ясен Гюзелев показва нова изложба
Величието на Родопите: СБХ представя Симеон Николов - живопис
POSTHUMAN URBAN през погледа на четири авторки, с куратор Гергана Минкова
Добавете коментар