Рафаел в "Албертина" (до 7 януари 2018 г.), в нова версия на изложбата, която по-рано тази година бе показана в музея "Ашмолеан" в Оксфорд, протича едновременно с „Рубенс: Силата на трансформацията“ в Kunsthistorisches Museum  (до 21 януари 2018 г., а след това в „Städel“, Франкфурт, 8 февруари-21 май 2018 г.).

Изложбата на Рафаел включва 130 рисунки и 18 графики, подредени по хронологичен ред, и поставя на преден план визуалното мислене и концептуалните процеси на художника, като използва творби, за да проследи развитието на Рафаел от първични скици (primo pensiero) до завършени картини (версията на Оксфорд е само с картини), изследвайки цялата кариера на художника.

Изложбата на Рубенс включва 127 произведения, организирани в тематични секции, разкриващи източниците на художника - рисунки, отпечатъци, картини и скулптури на съвременни, антични и ренесансови творци, както и начините, по които Рубенс, в собствените си рисунки, скици, модели, карикатури и завършени картини, усвоява, абсорбирана и напълно трансформирана образите.

Едно от първите неща, които става ясно е, че и двамата художници се развиват в резултат на пътуванията си и изучаването на ново и различно изкуство. Кариерата на Рафаел може да бъде стилистично определена в три основни пътешествия и свързаните с тях артистични прогресии: Урбино / Сиена / Перуджа (1483-1504), където той е роден и повлиян от баща си Джовани Санти; Флоренция (1504-08), където са работили Донатело, Фра Бартоломео, Микеланджело и най-вече Леонардо; и най-накрая Рим (1508-20), най-доброто място за класическа скулптура, комбинирано с всичките му предишни ресурси и с по-широк спектър от отговорности, за да произведе неговия зрял стил (ако може да се говори за зрял художник, който е умрял толкова млад).

Работата на Рубенс се развива в подобна мрежа от пътувания,. Рубенс е живял в Антверпен от 10-годишна възраст и след завършването му на гимназия, той става ученик на местните художници Тобиас Верахет, Адам ван Норт и Ото ван Вийн. Между 1600 и 1608г. пътува до Италия - до Венеция, двора на херцог Мантуа, следва и дълъг престой в Рим. Това е може би най-плодотворният период от кариерата му по отношение на влиянията: на всеки етап той изследва произведенията на Тициан, Веронезе, Тинторето, Елшеймер, Микеланджело, Рафаел, Джулио Романо, Караваджо и Анибал Карачи, да не говорим за древната скулптура. След смъртта на майка си през 1608 г. Рубенс се завръща в Антверпен, който остава негов дом до смъртта му през 1640 г. Той предприема две дипломатически мисии: в Испания (1628) и в Англия (1629-30), където получава рицарство. Подобно на Рафаел, макар и може би не с толкова стръмно изкачване, кариерата му достига до най-високия статус,  който може да постигне човек от неблагороднически произход.

Все пак изложбата за Рафаел в Албертина е по-заета да обясни "отвътре", артистичната траектория на Рафаел от Урбино до Рим, докато експозицията посветена на Рубенс ни кани да погледнем внимателно изкуството на източниците и преработването им . По пътя на Рафаел са дадени много примери за различни етапи от рисунки до картини. Има раздели, посветени на младия Рафаел (1500-04), Флоренция (1504 г.), след това римските години, разделени на рисунки за (и цветни снимки) на Сегнатура Станца, произведения за Агостино Чиги, Ватикана Логи, Фарнезина , "Елиодоро" и "Инкендио Станза", Купидон и Психея "Фарнезина", "Преображение" и "Сала ди Костантино".

Експозицията за Рубенс е групирана в шест тематични раздела – „Повторение и изобретение“, „Красотата на голото тяло“, „Богинята на любовта“, „Поразителното изкуство“, „Барокова страст“, „Човекът и природата“ - изложбата разкрива разнообразните начини, по които Рубенс анализира, превръщайки изображенията на другите, които е натрупал и преконфигурирал - "изобретил" - в уникалния си стил.