На 5 декември 2017 г. в Художествена галерия "Станислав Доспевски" ще бъде открита изложба на Петър Змийчаров. Експозицията включва непоказвани досега творби на художника, както и творби от частни колекции. Доц. д-р Петър Змийчаров е директор на ХГ "Станислав Доспевски" в периода 2009-2012 г. Настоящата изложба е породена от уважението и почитта към паметта и творческата дейност на Доц. д-р Петър Змийчаров от екипа на галерията, близки и приятели.

"Петър Змийчаров си тръгна на 29 декември. Вървеше отдавна и предизвикателно срещу смъртта. Тя си избра за срещата юбилейна – по Змийчаровски – година: 55-ата му.
Пеци бе с ренесансов замах, човек на „аз мога“: „аз мога най-добре“. Ангажираше го процесът на справянето, не резултатът. Имам негови работи – изненадваща идея, перфектна рисунка, нестандартна игра с цвета. И никоя завършена съвсем до край. Вижда, че няма как да не стане – и поема към друго.
Змийчаров беше във всяко отношение несресан, скандален – живя като заклет бохем. Образец му бяха универсалните гении на ранния ХХ в., родееше се духом и всякак с тях. Знаеше и можеше много, правеше много, гореше самоубийствено интензивно.
Магистър на Художествената академия, доктор по изкуствознание, малко след това доцент, преподавател в НАТФИЗ, в Софийския и Пловдивския университети. После уредник в отдела „Съвременно изкуство“ на Националната галерия, сетне директор на галерията в Пазарджик.
Художник и илюстратор, прозаик и поет, куратор на няколко мащабни проекта, оперативен критик с обсег театър, кино и, разбира се, визуални изкуства. Очерта рентгенови портрети на талантливи съвременници, особено ярко на Кольо Карамфилов – бяха една порода. Създаде силни монографии за Александър Морфов, Георги Баев, Иван Кирков. Заглавието на последната е и самоописание: „Личен ренесанс“.
След своя текст в книгата ни за Иван Ненов казва: „Той знаеше твърде много, за да бъде конвенционален, и мислеше твърде сложно, за да бъде припознаван като всеобщ любимец на изкушените от художеството дилетанти“. Писал го е като за себе си. А реакциите на Пеци срещу самодоволната дилетантщина имаха земетръсен характер. Беше безкомпромисен, критичен и ироничен, нервозен и нетърпелив, непримирим.
На 29 декември 2016 бунтарската му душа намери утеха, Бог й даде покой."
                                                                          Георги Каприев