Оп-арта, се появява на художествената сцена почти едновременно с поп арта в края на 1950-те г.  и остава в сянката на своя почти съименник. Може би причината е, че оп художниците, експериментират с форма, цвят и пространство, което е по-близо до дизайна, а не до изящното изкуство.

Биографията на оп арт пионера Виктор Вазарели (1906-1997), потвърждава тази теория или не съвсем, ако някой търси в оп-арта и друг смисъл, отвъд привидното. Вазарели учи живопис в академията в Будапеща, а след това в училището "Myuhey" ( "Работилница"), свойствен Bauhaus и се премества в Париж през 1930 г., там той работи като графичен дизайнер в областта на рекламата.

Може би заради любовта към живописта и предишния опит на художника, той опитва различни посоки и стилове, докато не намира своя, показвайки през 1944 г. в самостоятелна изложба своето ноу-хау - геометрична абстракция с оптичен ефект. Художникът и техникът в творчеството на Вазарели се борят с различен успех до края на живота му. Така че, когато става признат художник, през 1959 г. той патентова техниката и стила на картините му, като по този начин установява създаването на произведения без прякото участие на автора. Днес тази практика е почти обичайна в работата на много световноизвестни художници и скулптори.

Каквото и да е, мястото му в историята на изкуството на 20-ти век, Вазарели се подсигурява като създател на оп арта. Цялата любопитна история на творческия му път е проследена в изложбата в Мадрид, от началото на абстракцията през 1930 г., до емблематичната "Зебра" и по-късните класики. В допълнение към творбите от колекцията на музея ще има работи от музеите на Вазарели в Будапеща и Печ, както и от фонда в Екс-ан-Прованс.