Именно 1968 г. прави Амстердам такъв, какъвто го познаваме днес - международна лаборатория за художествени и социални иновации. Лятната изложба /7 юли – 6 януари/ в Стеделийк ще покаже точно това. Художникът Робърт Яспер Гротвелд (1932-2009), който е ръководител на контра-движение "Прово" пише, че между 1967 и 1970 година в Амстердам възниква движение, което привлича млади хора от цял ​​свят.

Художниците търсят алтернативни музейни площадки - и това са улицата, периодичните издания и телевизията. Именно тогава идеята започва да надделява над традиционната форма - изкуството се превръща в нахлуване в градската среда или телевизионна програма. А хуморът и иронията са основните стратегии за докосване до „сериозното“. Сред акцентите са „раираните“ плакати на Даниел Бюрен, който използва града като декорация. На Leidseplein, Вим Т. Шипър пък слага новогодишно дърво, през август 1969 г. Участието на обществеността във всички тези дейности се приветства. Луи ван Гастерен и Фред Веселс построяват „Sunnz Implo”, сфера с източници на светлина и звук, в които e необходимо да поставиш глава, за да изпиташ успокояващия психотерапевтичен ефект.

Феминисткото изкуство също процъфтява. Ферди създава биоморфен еротичен обект Purple People Eater, a излизането от печат на списание Гандалф със снимка на корицата, на която задните меки части на художници рисуват изразителни очи с огромни мигли, отбелязва разрастващата се сексуалната революция. Хит на изложбата са материалите на акцията Bed-in for Peace, проведена от Джон Ленън и Йоко Оно в амстердамския хотел Хилтън през 1969 г.