В изложбата са включени произведения на живописта, рисунката и скулптурата. Част от тях са добре познати, други допълват представите за известни творби, а трети са напълно нови открития.

Сред добре познатите имена изпъкват Владимир Димитров-Майстора, представен с портрет на неговите племенници, и Васил Стоилов с ранен пейзаж и етюди към знакови произведения. Цанко Лавренов  ̶  с автопортрет, Александър Мутафов  ̶  с ранен морски пейзаж, Никола Маринов  ̶  с живописни платна, много редки за неговото творчество и неизвестни досега. Едно от по-малко познатите имена е на Никола Канов, представен с академични етюди от края на ХІХ в. Сред произведенията на скулптурата интерес представляват релефите от Жеко Спиридонов (бронз) и Андрей Николов (гипс), както и нетипичната за творчеството на Цено Тодоров майолика (Голо тяло). Творбите на майсторите на символизма Христо Берберов и Георги Машев са представителни за епохата. 

Сред чужденците работили в България са Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. От него и от известния представител на виенския сецесион Густав Климт в изложбата са включени рисунки на голи тела, а от Мърквичка, етюд на Грънчар. 

Сред портретите впечатлява изключителният „Портрет на млада жена“ от Борис Митов. Жанрът голо тяло в границите от 80-те г. на ХІХ в. до първата половина на ХХ в. е представен не само с творби от Вешин и Климт. Сред произведенията е една доста известна композиция на Илия Петров и рядка за творчеството на Васил Захариев творба, изпълнена в акварел.