Във Франция, по стените на неокласическата академия на изкуствата неразделно се намирали бял мрамор и патиниран бронз. Това продължило до около средата на ХIХ век, когато пенсионери от френската академия в Рим не открили за себе си древната скулптура със следи от полихром. От 50-те години на ХIХ век цветът вече заема важно място в арсенала на френските скулптори. В този случай, те не сe ограничaвали до един цвят, както през 1832 г. Оноре Домие в известната си серия от 36 портрети-карикатури на френските парламентаристи.

Например, много популярният скулптор от това време, Шарл Кордие (1827-1905) в своите портрети, в допълнение към позлатата, използва оникс, като ефективно го комбинира с цветен мрамор ( "Негърът от Судан", 1857), а не по-малко известния Ърнест Месоние (1815-1891) постигал в скулптурите си, изненадваща реалност на ръба на натурализма, като използва за моделиране гъвкав восък, тъкани и кожа, като например в неговата скулптура "Ездач", която също е включена в изложбата.

Истинският триумф на полихромната скулптура е през XIX-XX век, с появата на символизма и Ар Нуво с тяхната любов към декоративизма. По това време в арсенала на скулптурите се появяват нови материали: емайл, цветно стъкло, месинг. Изложбата завършва с барелефи от дървен материал по таитянски мотиви на Пол Гоген и "Малката танцьорка" от Едгар Дега.