Codex Forster I се състои от две тетрадки, които били свързани в един том след смъртта на Леонардо. Кодексът съдържа както най-ранните (около 1487-90 г., Милано), така и последните тетрадки (1505 г., Флоренция), които V & A притежава. Тетрадките са наречни на него, след като Джон Форстър ги завеща на музея заедно с библиотеката му през 1876 г.

V&A има още три бележника, обвързани в два тома, наречени CodexForster II и III. „Планираме да направим тези два тома напълно достъпни онлайн през 2019 г., за да отбележим 500-годишнината от смъртта на Леонардо", казва Катрин Ивард, куратор на специални колекции в националната художествена библиотека на V & A.

„Бележниците ни напомнят, че Леонардо е толкова инженер, колкото и художник. Когато той пише в началото на 80-те години на Лудовико Сфорца, тогава владетел на Милано, за да му предложи услугите си, той се рекламира като военен инженер, като споменава само кратко своите артистични умения в края на списъка ", казва Ивард.

Codex Forster I датира от времето, което Леонардо прекарва в милански двор и се занимава с хидротехническо инженерство. Кодексът включва също и трактат за геометрията и измерването на твърди частици.

Консервационният аспект е от решаващо значение, тъй като тетрадките са изключително крехки. „Ако искаме да оцелеят още пет века и повече, трябва да се уверим, че не ги подлагаме на прекалено много манипулации, докато очарователното им съдържание е достъпно по различни начини, което няма да им навреди", подчертава Ивард.

От техническа гледна точка използването на IIIF (International ImageInteroperability Framework) за представяне на цифрова версия на бележниците е иновация. "Използването на стандарта IIIF ни позволи да представим кодекса по нов начин. Дигиталният екип на V & A работи много през последните 18 месеца, използвайки IIIF. Използвахме функцията за дълбоко увеличение, за да представим някои от най-зрелищните и подробни елементи в нашата колекция“, казва Кати Прайс, шеф на дигиталната медия и издателство на V & A.

Съществено, IIIF също позволява на учените да сравняват сходни обекти в колекциите на няколко институции. "Изследователите лесно могат да видят изображенията заедно с материалите от Леонардо да Винчи от други институции, използващи IIIF, за създаване цифрови сравнения", казва Ивард.