Eкспозицията може да бъде разгледана между 14 септември и 3 октомври, като за първи път ще бъде изложен експонат от царската чакалня на проектираната от Колар Софийска гара, реставрирана за изложбата. Премиерно ще бъде представен и новият документален филм, изготвен от БНТ в памет на градостроителя на българската столица. 

Историческите сгради са тези, които не просто формират облика на всеки град, но са и истински „ракли със спомени“ на градската памет и история. За първи път на едно място ще бъдат представени всички проектирани от Антонин Колар сгради и обществени пространства. Повод за това е 140-тата годишнина от назначаването на първия архитект на града.

Назначен на 4 май 1878 г. за „Главен архитектор“ на бъдещата българска столица, 37-годишният Колар посвещава целия си труд и талант, за да превърне завареното ориенталско селище с около 11 000 жители, 3100 къщи и 20-тина джамии в модерен европейски град. „Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища...“ - така описва града роденият във Виена Константин Иречек, който пристига тук през зимата на 1879 г., а по-късно обобщава в дневника си: „София е българската Венеция, само че потънала в кал“.

Архитект-инженер Антонин (Адолф) Колар създава първия градоустройствен план на новата столица, автор е на знакови обществени сгради и публични пространства. Сред тях са Градската градина, паметникътна Васил Левски, Военното министерство и Военното училище, Софийската гара, Офицерският клуб – център на всички обществени събития и прояви. По проект на Колар през 1881 г.във „виенски стил" започва и строежът на легендарния Грандхотел „България“, който по нищо не отстъпва на луксозните хотели в Европа. Сградата, днес собственост на Българската банка за развитие, бе реставрирана и представлява образец за реновация на културното ни наследство – носител е на приза „Сграда на годината“ и има статут на паметник на културата с регионално значение. Така с уменията и неуморния труд на първия градостроител и останалите архитекти и инженери, дошли от Европа, се ражда новият облик на София, която за няколко десетилетия се превръща в „малката Виена“, предизвиквайки възхищението на пътешествениците.