Докато Brexit продължава да поставя въпроси за търговията с изкуство в Обединеното кралство, връзките между Великобритания и Южна Африка са на фокус тази година. По време на пътуването си до Южна Африка през август британският премиер Тереза ​​Мей обяви 5 млрд. долара инвестиции в африканските икономики и търговски сделки с шест страни. Южна Африка беше сред тях, въпреки че, както посочва председателят на водещата аукционна къща в Южна Африка – „Щраус и Ко“, Франк Килбърн, страната отдавна се радва на "силни търговски отношения". Дали пазарът на изкуство ще се възползва от предимствата на сделката на Мей, остава да се види.

Във Frieze Лондон през тази година изглежда, че южноафриканските галерии са изпреварили политическите планове, показвайки талантливи художници, много от които се занимават с вътрешна и международна политика. Скулптурата на роденият в Кейптаун Харун Гън-Сали, е представена като част от парка Frieze Sculpture (до 7 октомври). Работата се състои от 17 безглави, коленичещи бронзови фигури и отбелязва масовото клане в Марикана през 2012 г., в което са загинали 34 миньора в стачка, когато полицията открива огън по тях.

Гън-Сали е представен от галерия "Гудман" (Кейптаун и Йоханесбург), която показва също и нова работа на един от най-известните съвременни художници на Южна Африка -Уилям Кентридж, който създава инсталацията пърформанс "Head & Load", чиято премиера беше в Tate Modern през юли. "Head & Load" разказва историята на милионите африкански пристанищни работници, участвали в Първата световна война. Цените на щанда на галерията варират от $ 10,000 до $ 1,2 милиона.

Галерията Blank Projects от Кейптаун представя трима южноафрикански художници: Синга Самсон, Дона Кукама и Бронуин Кац. Междувременно щандът на галерия "Мариан Гудман" включва произведения от набиращия популярност Кеманг Уа Лехулер. Неговата самостоятелна изложба "Дори и починалият не остава под земята", която се занимава с последиците от апартейда дори след демократичните избори, е в лондонската галерия до 20 октомври. Лиза Есер, директорът на галерията, основана през 1966 г. в разгара на апартейда, казва, че цензурата "не е толкова голям проблем сега". Тя обаче вярва, че е важно "да се популяризират гласовете" на художниците - "за да избегнем необходимостта отново да се борим срещу цензурата".

За сега основен проблем, засягащ пазара на изкуство в Южна Африка, е слабата икономика. Франк Килбърн обаче казва, че слабата валута, плюс сравнително евтините цени, прави южноафриканското изкуство привлекателна перспектива. „Щраус и Ко“ се срещнат с клиенти още от септември, въпреки че няма "непосредствени планове" за започване на продажби в Лондон, казва Килбърн. Той изчислява, че около 50% от произведенията на съвременни южноафрикански художници се продават на международни купувачи. Аукционната къща се надява да се възползва от нарастващата популярност на африканското изкуство: "С течение на времето естеството на произведенията, които продаваме, ще се промени, за да отрази, че първичните и вторичните пазари на съвременно изкуство се сближават."