За модел на картината по-рано е смятана любовницата на Курбе - Джоана Хифернан, но изобразеното тъмно окосмение не отговаря на червения цвят на косата на Хифернан. Кьони, междувременно е описвана от съвременниците си, като жена, която има „красиви черни вежди“. Балерината също така била любовница на османския дипломат Халил Шериф Паша (Халил Бей), който поръчал картината. Халил бил прочут колекционер на изкуство от турско-албанско семейство. Поръчвал редица картини в страните, които посещавал, включително „Алжирски жени“ от Дьолакроа и „Турска баня“ от Жан Огюст Доминик Енгър.

Клод Шоп открил връзката с балерината, преглеждайки копия на писмата на Дюма. В един конкретен абзац се чете: „Човек не може просто да нарисува най-деликатното и най-дълбокото интервю на госпожица Кьонио от Операта“. След консултация с оригинала на писмото, става ясно, че всъщност думата „интервю“ е била „интериор“, но била сбъркана при преписването. „По принцип правя открития, ако съм работил дълги години – споделя Шоп. – Тук стана веднага, почти е нечестно.“

Когато „Произходът на света“ е създадена, Кьони вече била пенсионирана балерина и се състезавала за вниманието на Халил Паша заедно с популярната за времето си куртизанка Мари-Ан Детурбе. Детурбе, позната още и като Жан де Турбе, имала литературен салон и известно влияние в културните среди. По-късно, тя се превърнала в графинята на Луан, а някои допускат, че именно тя е позирала на Курбе.

Ръководителят на отдел "Принтове" на националната библиотека на Франция, Силви Аубенас заяви - „доказателствата ме карат да вярвам с 99% сигурност, че моделът на Курбе е Констанс Кьони“. Друг убедителен факт, твърди тя, е, че балерината  включва в завещанието си картина на Курбе с камелии, на която има разцъфтял червен цвят в центъра – символна куртизанската култура, която Аубенас смята, че може да е подарък от Халил Шериф Паша. По-късно Констанс Кьони се превръща в уважаван филантроп, поради което Аубенас вярва, че асоциацията й с картината е загубена с течение на времето.