Творбата не е показвана и публикувана заявява Тим Кларк, главен куратор на британския музей за японско изкуство. „Преди четири години музеят бе посетен от дилърите Андре Бардега и Уилям О'Рорк и след като работата бе удостоверена, като автентична музеят я купи за £ 380 000.“

Картината, включително и паспартуто, изработено от кимоно материал, който бил добавен на по-късен етап, е претърпяла четири години консервационна работа от японски текстилни и живописни консерватори. Кларк подозира, че творбата е държана в рамка в западен стил за дълъг период от време, тъй като свитъкът е загубил горната и долната си част и има доказателства за излагане на светлина. Въпреки предизвикателствата, работата вече е реставрирана, като напълно функциониращ висящ свитък. Той ще бъде показан в продължение на шест месеца, преди да се върне отново за съхранение, за да се предпази от прекомерно излагане на светлина.

Днес има само около 50 известни картини от Китагава Утамаро. Художникът най-вероятно е нарисувал стотици, но много от тях са загубени поради това че са върху хартия. Утамаро живее и работи в град Едо, в наши дни - Токио, който пострадал от няколко големи пожара по време на неговия живот и малко след смъртта му.

Картината е създадена малко преди смъртта на Утамаро. Кларк казва, че един от най-вълнуващите аспекти на откритието е, че „въпреки, че  кариерата му е в упадък в края на живота му“, той продължава да нарушава правилата. Облеклото на жената в картината предполага, че е „висококвалифицирана куртизантка в Йошивара , правителственият квартал за удоволствия ", заявява Кларк. А писмото, което чете, е „по презумция, винаги любовно писмо от обожател". Утамаро е „нарушил някои правила за цензуриране“ няколко години преди смъртта си и е бил поставен в окови, което е „символично наказание за писатели и художници, които не зачитат феодалните власти", но въпреки това избира противоречивата тема.

Китагава Утамаро е добре известен със своите принтове от дървени блокчета, от които британският музей има значителна колекция. Той е произвел около 2000 различни дизайна в продължение на 25 години. „Той е един от най-големите художници на Япония“, разказва Кларк. Много от импресионерите били повлияни от произведенията на Утамаро, особено от необичайните им гледни точки и начина, по който са „изрязани“ фигурите. Художници като Моне и Дега събират принтовете му, а Мари Касат много директно „цитира" произведения на Утамаро.