Изложбата под това наименование е открита в началото на октомври 2018 г.  и ще продължи до  20 януари 2019 г., в  Еврейския музей и център за толерантност, Москва. Организаторите, които  твърдят, че Еврейският музей в Москва е един от  най-технологичните и иновативни музеи в Русия имат възможност да докажат това си твърдение по оригинален начин, интегрирайки картините на известния художник в киното на руските режисьори.

Съществува ли подобна връзка? Според организаторите работата на Левитан вдъхновява много кинематографични артисти: Айзенщайн, Тарковски, Кончаловски, Звягинцев. Личността му се превръща в един вид наставник, търсач-пътешественик и философ, който завинаги е потопен в своите мисли и намира отговори на важни въпроси.

Творбите на Левитан са задълбочен отговор на лирическия характер на руската природа. Левитан не рисува градски пейзажи, с изключение на „Гледката на Симоновият манастир“ (местонахождението, на която е неизвестно).  Градът се появява единствено в „Осветлението на Кремъл“. През 70-те години на 19 век, той често работи в околностите на Москва и създава специален вариант на „настроение в природата“ (mood landscape), в който формата и състоянието на природата са одухотворени и стават носители на състоянието на човешката душа. По време на работата му в двореца „Останкино“ (лятната резиденция на графовете Шереметиеви), рисува фрагменти от имението и парка, но е привлечен най-вече от поетичните места в гората или непретенциозността на селския живот.

Характерни черти за творбите му са приглушен и почти меланхоличен блян сред пасторални пейзажи почти изцяло лишени от човешко присъствие. Прескарни примери на тези качества включват „Пътят към Владимирка“ 1892 г., „Нощни звънци“ 1892 г., „Вечен покой“ 1894 г. Всички те се намират в Третяковската галерия. Въпреки че късните му творби имат известна прилика с импресионизма, неговата палитра в повечето случаи е бледа. До края на живота си Левитан не създава семейство и няма деца, но затова пък оставя над 1000 картини - акварелни, пастелни, графики и илюстрации, записани в Златния фонд на руското изобразително изкуство.са били повече натуралистични и поетични, отколкото оптични и научни.