Експозицията "Аполония Понтийска – по стъпките на археолозите" е поредният проект, продължаващ традицията на успешен научен и културен обмен между България и Франция. Тя представлява разказ за града и прилежащите му територии с неговите институции, архитектура, всекидневен живот, некрополи. Географски той съответства на местоположението на съвременния Созопол. Хронологическата рамка поставя основаването на Аполония Понтийска към 610 г. пр.Хр. от преселници от Милет в югозападна Мала Азия. Преимущество е, че е само на ден плаване от Бизантион и бързо се превръща в процъфтяващ град. През 72 г. пр.Хр. Аполония е разграбена от войските на Марк Теренций Лукул. Той отнася статуята на Аполон в Рим, а градът насилствено е присъединен към римските владения.

Археологическите проучвания на Аполония Понтийска започва френският дипломат барон Жюл Александър Дегран през 1904 г. Те са продължени от най-известните тогава български изследователи. Разкопките се провеждат с различна интензивност през целия ХХ в. От 2002 г. в изследването на Аполония се включва и френски екип.

Изложбата съдържа над 500 артефакта, организирани според мъжките, дамските и детските занимания. Сред тях са: ритуално огънат меч, бронзов венец с позлата, сервиз за банкети, златни накити, пинцета и мидичка с руж за гримиране, биберони, кукли, фигурки на различни животни и др.

"Аполония Понтийска – по стъпките на археолозите" включва експонати от: Лувър, Музеен център – Созопол, Национален археологически институт с музей – БАН, Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Бургас. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, Лувър и Френския институт в България.