На 14 февруари Галерия Сезони поднася на своите почитатели, красивите импресии на Ема Ванкова.

В картинния свят на Ема присъстват и други неща в изкуството  –  тези, които са отвъд видимите.

Могат да се усетят скритите енергии на поетичното вдъхновение, което ги превръща в единно творение с поетичното й слово. Кое ли е първото. Може би е словесната форма или сигурно е различно.

Тя създава своите живописни платна дълго, напластявайки структурата в сложна ритмика на форми и багри, в образи, пластично-пространствени построения и ги обвива в цветни велатури. Всичко това тя променя, модулира и моделира като живопис, докато според нея се постигне усещането за завършеност на една идея, вече преминала през всички възможни стадии на личното й преживяване. Картините й са създадени с фантазия, обуздана от здравия й художнически инстинкт. Размислите за живота са лични, изстрадани, изказани с най-смислените думи в поетичния порядък на процесите на преосмисляне на съкровения Аз и синтез на живописната форма. От наглед здравата й дуалистична философия в конструктивния характер на картината и под привидното епично спокойствие чувстваме романтизма на един поет. Той е в начина на рисуването на природата, в настроението, което се надгражда със сложната и невъзможна за имитация живопис.

Ема се числи към онези творци, които чрез себе си дават преценка за човека и човешкото. В живописта си тя се движи на границите между фантазия, реализъм, поетичната абстракция, магичната реалност и асоциативно-метафоричния похват.

И като малката Алиса в страната на чудесата, надраснала битийното, Ема превръща поетичните си видения в изящна визуална словесност.

Светът на нейните картини е изпълнен с незабравими визии в идеалното картинно пространство на вдъхновението, визии, персонифицирани в емоционалното  разкритие на твореца. Там звучи стих, а словото е цвят от песента на птица.

Пламена Рачева

Срещи с ръб

В ръба на масата се блъснах

Боли. Реалността е тази,

в която с ръбове се блъскам

или щастливо ги избягвам.

А може би с пилата на търпението

в удобна форма ги променям,

но падащитестърготини са част  болезнена от мен.

(към картина – „Пространства“)

Ненаучно обяснение за звездите

Небесният молец похапвал тайно от небето

а то, като прокъсано одеяло

завило тихата земя в нощта.

През дупките проблясва светлината

 и любопитството да зная, какво се крие там,

ми пречи да заспя...

(към картина – „Тя е луната“)