Прочутата картина „Ръцете на молещия“ на Албрехт Дюрер изобщо не е етюд за централната част на олтара на Гелер, както се смяташе в продължение на няколко века, а самостоятелна творба, един вид реклама на майстора. Тази революционна хипотеза, изтъкната от Кристоф Метцгер, главния куратор на виенската Албертина, ще бъде тема на голяма ретроспектива на художника, която ще бъде открита в музея в края на годината (Албрехт Дюрер, 20 септември 2019 г. - 6 януари 2020 г.).

Метцгер твърди, че рисунката, направена в сив тон и върху синя хартия, изобразява ръцете на самия художник. Ако това е вярно, тогава възникват редица интересни въпроси, свързани със структурата и отличителните черти на ръцете и пръстите на най-великия художник от северния Ренесанс.

“Ръцете на молещия” е една от най-известните рисунки в света, принадлежащи към най-възпроизвежданите произведения на Дюрер. Според Метцгер, конкуренция по популярност може да й прави само "Витрувианският човек" на Леонардо да Винчи. В продължение на повече от пет века в домовете на милиони хора като икони висят репродукции на „Ръцете на молещия“. Преправена  в скулптура, тя се продава в църковни магазини.

От XIX век се смята, че тази творба е изследване за портрет на апостола в долния десен ъгъл на централния панел на олтара на Гелер, завършен през 1509 година. Името на олтара идва от името  на неговия поръчител. Оригиналът изгорял в пожар през 1729 г., но благодарение на отличното копие направено от Йобст Харих, което се съхранява в музея Städel във Франкфурт, сега може да се види как изглеждал.

Историците на изкуството никога не са се съмнявали, че „Ръцете на молещия“ не са самостоятелна работа, а подготвителна скица за олтара. Това становище не било оспорено и на две големи изложби от Дюрер през 2013 г . - в Института по изкуства “Щедел” и в Националната художествена галерия във Вашингтон, за която Хайнц Видауер пише предговора в изложбения каталог (колега на Метцгер, който също е куратор в Албертина).

Метцгер обаче смята, че изкуствоведите не са прави. Защо Дюрер би направил превъзходна рисунка, само за да я умали до размера на малък олтар, рисуван с масло? „Произведението се отличава с невероятна точност, реалистичност, прекалено добре направено, за да бъде само проект“, казва той. „Дюрер е нарисувал този шедьовър, за да покаже на посетителите в работилницата си таланта му даден от Бог.“

Според Метцгер, ръцете и няколко други свързани рисунки са били създадени „да рекламират гения на Дюрер”. Те са избрани да убедят потенциалните клиенти на най-високото ниво в умението, което отличава творбите на художника. Непряко потвърждение на хипотезата могат да бъдат добре известни факти от живота на Дюрер, които се стремят да подчертаят неговия високо професионален статут. Неговият подпис е разпознаваема монограма, подобна на търговска марка, която може да се види в много картини и рисунки.

Кураторът настоява (и в това той не е сам, такова предположение е изразено от много изследователи), че това са ръцете на самия Дюрер. „Грациозните пръсти и ръце наподобяват онези, изобразени в автопортрета на художника от Мюнхен. Малкият пръст на далечната, отчасти скрита от зрителя ръка, изглежда леко изкривен, поразен от артрит - характерен детайл, който се появява в автопортрета на художника, например, той може да се види на творбата от 1493 г., която се съхранява в нюйоркския музей Метрополитън.

Дюрер вероятно е наблюдавал себе си, възможно е (но по-малко вероятно) в огледален образ. Ако това е така, то тогава е невъзможно да се каже недвусмислено на коя ръка малкият пръст е изкривен - най-вероятно отдясно. Тъй като болката на пръста е ясно различима на фигурата, направена през 1493 г., когато художникът не е бил на повече от 22 години, може да се предположи, че той вероятно е страдал от тази болест от ранна възраст. Отначало бащата на Дюрер искал синът му да върви по неговите стъпки, да стане бижутер, но този занаят, както е известно, изисква развита фина моторика, която младежът очевидно не притежава. Но той можеше да рисува с изкривен пръст.

Поради своята крехкост оригиналните молитвени ръце рядко се появяват публично. Последният път, работата е показана преди пет години на изложба във Вашингтон, скоро посетителите на предстоящата голяма изложба на Дюрер в Албертина най-накрая ще могат да я видят.