Фабър предизвиква скандал и доби международна слава със своя изложба в Ермитаж през 2017 г., която предизвика буря от недоволство в социалните медии и искания тя да бъде закрита. Сега българската публика ще има възможност сама да оцени творчеството на белгиеца в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство от 22 март.

Ян Фабър е първият художник, поканен през 2008 да реализира голяма самостоятелна изложба в музея Лувър. Изложбата „Не може да се избяга от изкуството“ в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство включва избрани произведения: пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури, задаващи въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството. Автобиографичното и „изчезването чрез множество появявания“ са в основата на изложбата. За първи път тя обединява творби, отпращащи към историческата изложба и пърформанс в Лувър.

Пърформансът „Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Жак Месрин)“ е представен като автопортрет, но не на Фабър като индивид, а на Фабър-художника в неговото желание да избяга от една единствена идентичност. Ян Фабър е творец и човек с хиляди лица, който съчетава противоположностите. Пърформансът-филм се базира на улични акции, изпълнени от автора в началото на 1980-те в почит на Жак Месрин – френски гангстер, издирван дълго време като “обществен враг номер едно” във Франция.

По време на изложбата „Ангелът на метаморфозата“ в Лувър Ян Фабър създава последващ пърформанс: продължила четири часа гонитба, в стил котка и мишка, с пресата и посетителите в т. нар. „най -голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция: Лувър.“ В пърформанса-филм, показан в София, забавните и игриви аспекти са свързани с известни куратори и критици, към които художникът подхожда иронично.

Защо почит към Жак Месрин? Ян Фабър казва: „В живота ми винаги съм имал два избора: да стана добър художник или да стана добър гангстер“.
За него Месрин е символ на страстна личност, човек който оцелява чрез дегизиране и успява да избяга от правилата и институциите. Това не е възпяване на престъплението и насилието, а на виталността и жаждата за живот – неговото желание да промени обществото и вярата му в анархията на любовта.

На 22 ноември 1979 полицейски служители откриват огън по Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж и го убиват. Престъпната кариера на Месрин е продължила повече от две десетилетия. Неговото бягство от La Santé – затвор с максимална сигурност на охрана, е един от най-известните му подвизи. Наричан е „мъжа с хиляди лица“ – заради множеството дегизировки. Той успешно успява да се укрива не само от полицията, но и от медиите, на които е любим герой.

Метаморфозата е съществена тема в цялата експозиция. Смяна на маската и костюма при всяко ново събитие. Дегизирането като елемент на непрестанната промяна на идентичността. Фабър ще продължава да сменя маските, появявайки се и изчезвайки до изтощение; той побягва към смъртта в краката на Нике от Самотраки, продупчен от същия брой куршуми както Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж. Но бягство от изкуството няма… Изтощен и изпотен, Фабър си проправя път през любопитната публика и мраморните статуи – тихите хранители на Лувър.

Мисълта за бягство винаги е била важна за Ян Фабър. Той винаги се чувства като беглец и заявява: “Невъзможно е да ме „заключите“ в рамка, да ме поставяте в една категория – като театрален художник, или визуален артист, или литератор. Аз съм един човек -движение.“

Поредицата рисунки „Бягството на художника“ е шаблонна карта за идентичности, предложения за изчезване. На всеки автопортрет Ян Фабър носи отличително колие, най-често включващо религиозен символ. Средствата, които избира, за да изрази себе си, са просто кожи, носители на невъзможни за разбиране идеи и намерения.

Две скулптури на бог Янус, представляващи автопортрети на Фабър, са озаглавени „Почит към Жак Месрин“. Янус – римският бог на промените, на тези които влизат и тези които се връщат – играе важна роля в творчеството на Ян Фабър. Тези две творби, изпълнени във восък, показват острата захапка на артиста – етическа и естетическа в историята на изкуството.

Дали осемте черно-бели фотографии представят един артист-беглец в екстаз? Дали разкриват един артист желаещ да изчезне във видимостта? Фотографиите често го представят с отворена уста – потящ се в екстаз?

Или просто уморен от безконечното бягство от и към изкуството? И крещящ: тялото във всяко свое проявление представя изкуството. „Можете да отнемете всичко, но не моите идеи, не моите намерения!“