За директор на която и да е институция е много неудобно да разбере, че един от шедьоврите, които показва е копие или фалшификат. Подобен казус може да бъде и скъп. Британския музей, например е плаща 440 000 паунда (около 700 000 долара) за фалшива египетска статуя през 2003 година.

Защо го правят професионалните фалшификатори? Повечето просто заради печалба, но мнозина имат и други причини. Някои от най-добрите фалшификатори се опитват да създадат велики произведения на изкуството и не успяват да получат признание, затова вземат чужда картина и я копират. Обикновено фалшификаторите са художници или реставратори, това ги прави много квалифицирани – те познават технологията, която се използва за идентифициране на произведения на изкуството. Понякога дори самите те „произвеждат“ документите, придружаващи известни картини или скулптури. По този начин, копията не могат да бъдат идентифицирани в продължение на години или дори десетилетия.

Днес изкуството се е превърнало в начин за инвестиране на пари, така че пазарът за фалшиви творби става все по-голям. Интернет се оказва добър „помощник“ в такива случай, тъй като е най-лесно да се измислят „изгубени“ или „липсващи“ произведения на някой майстор, глобалната мрежа може да даде бърза информация за такова произведение. Някои фалшификатори са дори достатъчно смели да копират произведения на живи художници ида ги представят, като „открити“.

В един от най-големите криминални случаи в историята на изкуството, Скотланд Ярд арестува Шон Грийнхол, създал над 120 картини и скулптури и останал незабелязан за почти 20 години. Прочутият британски фалшификатор дори обяви, че е създател на картина на стойност 100 милиона паунда, приписвана досега на Леонардо да Винчи. Според Грийнхол, арестуван през 2006 г. за други успешни фалшификати – за модел на „Портрет на млада годеница“, известен и като „Ла бела принчипеса“, е използвано момиче от местен супермаркет.

Но много фалшификатори все още са на свобода. Експертите по изкуство казват, че тъй като има такова търсене в изкуството, до половината от творбите, които са в обращение на световния арт пазар, може да са фалшиви. Повечето от тях се продават на търгове в Лондон.

Джон Майят – учител по рисуване и един от най-големите фалшификатори на 20-ти век отива в затвора за „създаване“ на фалшиви творби на Пикасо и Реноар. След като излиза от затвора през 2000 г., той дава редица интервюта и започва да рисува единствено оригинални творби, които сега се продават на доста висока цена.

Друг куриозен случай е свързан с почти цялата колекция на музей на изкуствата, посветен на пейзажния художник от края на 19-ти век Етиен Терус. Френското село Елн открива, че 82 от 140-те картини в колекцията са фалшификати. „Може би бяхме малко наивни, за да не погледнем по-отблизо произхода на тези картини“, казва Марте-Мари Кодерк, президент на „Приятели на музея Терус“. Но Кодерк далеч не е сама. Всъщност дори най-големите музеи в света имат поразителен брой фалшиви картини в колекциите си. Вестник Independent, например, смята, че 20% от изкуството в големите музеи на Великобритания – част от експозицията, или намиращо се в хранилищата, вече няма да бъде приписвано на един и същи художник след 100 години.

Вестникът публикува тази информация за изложба на Национална галерия, която показва колко пъти музеят е бил измамен с фалшиви картини през годините. Понякога реставрацията или изследването, ръководено от куратор, разкрива, че картината не е дело на приписвания художник, какъвто е случаят с „Колоса“ на Гоя - всъщност дело на един от неговите чираци. Понякога музеите се поддават на фалшифицирано изкуство - подобно на изложба на Модилиани в херцогския дворец в Генуа, в която всички картини са разкрити като фалшиви.

Струва си да се отбележи и обратната страна на монетата. Макар че това е по-рядко срещано, понякога „ново” изкуство от велики художници се разкрива по време на изследване на творба, която се смята за дело на други автори. "Фалшивият" Ботичели сега се смята за оригинален - малка версия на Madonna of the Pomegranate на Сандро Ботичели, за която се смята, че е по-късно произведение от неизвестен художник, сега се приписва на ателието на ренесансовия майстор от 15-ти век. След като премахват горния слой лак и провеждат тестове, експертите от британската национална колекция вече са убедени, че това е най-ранната версия  ок. 1487 на оригинала от галерия Уфици във Флоренция. Творбата е изложена в Лондон, в къщата на Рейнджър в Гринуич, от април тази година с етикет, на който е изписано името на ренесансовия майстор.

Истината е, че понякога е наистина трудно да се открие разликата между фалшив и истински, без задълбочено проучване с нови технологии, съчетано със зорките очи на експертна група. Това е особено вярно за творбите на стари майстори, които често се крият под векове на ретуширане и слоеве и слоеве лак. Такива коментари се появиха и относно най-скъпото произведение в света – Салваторе Мунди от Леонардо, претърпяло редица сериозни реставрации и ретуширане преди рекордния аукцион. Факт е, че почти всеки музей в света е жертва на недобронамерени специалисти и фалшификатори.

Може би истинският въпрос не е за правната автентичност, а за това, което ние изпитваме пред една картина. Отивате ли в галерията за да видите картини, които харесвате и ви носят естетическо удоволствие - или просто защото са подписани от Рембранд или ван Гог? Ако избирате второто, пропуснете музея изцяло и се насладете на кафенето.