Гюстав Кайлебот (1848–1894) е една от централните фигури на френския импресионизъм, но независимо от това той не сред онези художници от групата, които са били центъра на голямото внимание към движението. Славата му първоначално се основавала на ролята му на покровител  на групата, на финансов меценат и едва по-късно получава пълно признание като художник.

Картината на Кайлебот „Парижка улица. Дъждовен ден”, завършена през 1877 г. сега се счита за икона на импресионизма и временно е изложена като гостуваща творба в Старата Национална галерия в Берлин. Творбата е собственост на  Института по изкуствата в Чикаго. Монументалната живопис рядко е пътувала до Европа в миналото и това е първата й поява в Берлин.

Фактът, че „Парижката улица. Дъждовен ден“ се показва в Европа, със сигурност е сензация и е резултат от уникално международно сътрудничество: Институтът по изкуствата в Чикаго ще получи творба на Мане за голяма своя изложба; В замяна на това Старата Национална галерия в Берлин може да покаже този шедьовър от художник, който иначе не е представен в колекцията на музея.

На третата изложба на импресионистите през 1877 г. за пръв път е представена новаторската творба на Кайлебот с почти естествен размер на фигурите и нетрадиционна перспектива, която и до днес не е загубила нито едно от интересните си ефекти.  Картината показва както присъединяването към импресионистите на художника, но също така и нова визия в претворяване  на модерните градски мотиви. Внимателно подбрани изследвания и подготвителни скици за неговата основна работа позволяват на посетителите на изложбата да разберат по-добре този творчески процес на нетипичния импресионист.

Внимателното разглеждане на картините и методите на рисуване на Кайлебот откриват нови тълкувания за френския импресионизъм. Чистата живописна външност не е от първостепенно значение в творчеството му - картините му пленяват със смели перспективи и структурирано живописно пространство. На пръв поглед случайното рамкиране на гледката и поразителната непосредственост на образа са това, което особено подчертава модерността в композицията.

Представянето на картината едновременно подчертава ролята на Кайлебот като участник в живота на движението. Само на двайсет и девет години през 1877 г. той е не само най-младият, но и най-активният член на тази група. Като човек със значително богатство, той играе водеща роля във финансирането и организирането на първите групови изложби. За такива случаи той често дава творби от колегите си художници като Реноар, Мане, Дега, Сезан и Моне, които са били фактически негова собственост.