Международният съвет на музеите (ICOM) представи алтернативно определение на понятието „музей“. Според него запазването и показването на наследството вече не е достатъчно институцията да бъде музей. Ако новото определение, което ICOM ще обсъди през септември на Общото събрание в Киото бъде прието, тогава за да бъдете считани за музей, ще трябва не само да съхранявате наследството, но и да бъдете приобщаващи за различни форми на нови практики, да работите с различни общности и да мислите не само за миналото, но и за бъдещето.

Напълно ново определение за музей в превод  е: „Музеите са демократизиращи, приобщаващи и полифонични пространства, създадени за критично осмисляне и обсъждане на миналото и бъдещето. В отговор на текущите конфликти и предизвикателства на времето, музеите съхраняват референтни артефакти и предмети на изкуството за обществото, съхраняват и предават историческата памет на следващите поколения и гарантират равни права и равен достъп до културно наследство за всички хора. Музеите не съществуват с цел печалба. Дейностите им са базирани на принципите на участие и прозрачност и се изграждат около активното сътрудничество с различни общности. Работейки в името на човешкото достойнство, социалната справедливост, глобалното равенство и просперитет в световен мащаб, музеите натрупват, съхраняват, изучават, интерпретират и представят различни идеи за света. "

Старата дефиниция на музея (приета също сравнително наскоро през 2007 г.) беше много по-кратка. В него се посочва, че музеите са постоянни нестопански институции, които „служат на каузата на обществото“ и се занимават с „придобиване, съхранение, проучване, популяризиране и излагане на материално и нематериално наследство на човечеството и околностите му с цел образование, обучение и развлечения“.

Комитетите на ICOM от няколко държави допринесоха за разработването на новото определение. По-специално, руският комитет на ICOM проведе проучване на музейната общност и даде препоръки, които изпрати на разработчиците на новото определение.

Изразът „служене на каузата на обществото“, „целите на образованието и развлеченията“ и „постоянна нестопанска институция“ изглеждаше за руските музейни работници неясен. В техните предложения се споменават и практики за участие (тоест музеят трябва да създава продукти с общности, а не просто да показва нещо на обществеността), включване и условия за граждански диалог. Отделен параграф от руските препоръки беше посветен на факта, че основните функции на един музей - идентифицирането, придобиването, съхраняването и демонстрирането на наследството - не трябва да са второстепенни. Вероятно, разглеждайки новото определение, представители на различни музейни училища ще оценят различно дали това очакване се сбъдва или не.