Ван Гог започва произведенеито, като очертава някои от ключовите елементи с молив. След това използва набор от мастилени линии, тирета и точки, отчасти нарисувани с тръстикова писалка. Той прави сам тези химикалки, от тръстика, която сече в местните канали. Използването на удебелени следи от тръстиката може да се види най-ясно в централната житна купа. Цветовете оживяват в живописта - комбинация от акварел и гваш. Разположена под леко тонираното небе, ожънатата златиста пшеница създава драматичен контраст с разнообразните сини цветове. Творбата включва и възхитителни детайли, като двойка пилета, които лесно могат да бъдат пропуснати, в долния десен ъгъл на картината.

В задния план на акварела е фермата Mas de Griffeuille, кръстена на собственика от 17-ти век Жак Грифой. По времето на Ван Гог фермата граничи с железопътната линия Париж-Марсилия и Канал дьо Вигера. По-голямата част от старата фермерска къща все още се е запазила в сегашните източни предградия на Арл (на улица Президент Дж. Ф. Кенеди 3), сред невзрачни жилищни блокове от 60-те години на миналия век. Лявата сграда от триото свързани сгради в творбата на Ван Гог за съжаление е разрушена по това време. Благодарение на съдбата, древната селска къща не е изравнена със земята във време, когато толкова много исторически сгради са унищожени в цяла Европа.

Въпреки че централната и дясната сграда са в лошо състояние до началото на ХХI век, те се запазват почти както по времето на художника. Две отличителни черти в неговия акварел са очевидни: двойката котвени плочи fleurs de lis, които помагат да поддържат централната сграда и кулата на горното ниво на дясната сграда. Акварелът на Ван Гог показва, че по негово време пред фермата е имало веранда.

Житните купи са нарисувани около 10 юни 1888 г., точно след началото на жътвата. Въпреки че земята вече е била съсухрена от жегата, Ван Гог обичал цветовете и контрастите: „Сега има старо злато, бронз, мед и това със зелено-синьото небе, нажежено до бяло, създава възхитителен цвят, който е изключително хармоничен.", пише той.

"Wheatstacks" е очевидно повлиян от японските художници, на които Ван Гог се възхищава. Няколко дни преди да започне работа Винсент моли брат си Тео да му изпрати пособия за рисуване: „Причината да поискам малко акварелни бои е, защото бих искал да направя някои рисунки с писалка, но оцветени в плоски нюанси като японски отпечатъци.“ Въпреки че сцената на Ван Гог е рисувана под отблясъците на обедното слънце, в акварела няма сенки, характерни за японското изкуство.

До 16 юни 1888 г., само няколко дни след завършването на акварела, той го изпраща на Тео, казвайки: „Пшеничните купове в един стопански двор ще ти се сторят твърде странни, но това беше направено много бързо като проект за картина, и е, за да ти покажа какво педставлява.” Въпреки че е завършена бързо, тази спешност придава голяма непосредственост на работата.

Няколко дни по-късно Ван Гог прави маслена картина на същата сцена, по-голяма версия с някои малки промени. Трите фигури са премахнати, за да бъдат заменени от една стояща жена. Добавени са и някои сенки.

Това лято Ван Гог рисува копия на някои от последните си картини за двама от приятелите си художници. Тези произведения включват маслената картина "Wheatstacks". Той рисува първото копие на "Wheatstacks" в началото на юли, за да го изпрати на Емил Бернар, който работи в Сен-Бриак, в Бретан. Сега тя се намира в музея за изящни изкуства в Будапеща.

Втората рисунка, направена по-късно е за неговия приятел австралийският художник Джон Ръсел, който в този момент е на остров Бел-Ил, край бреговете на Бретан. През 1897 г. Ръсел го дава на Анри Матис, млад художник, който го посещава и изразява голямо възхищение от Ван Гог (рисунките на Винсент ще имат голямо влияние върху собствените произведения на Матис). Синът на Матис съхранява рисунката до 40-те години на миналия век и тя е придобита от Музея на изкуствата във Филаделфия през 1962 г.

Винсент е най-креативен през това лято. Докато работи върху пейзажи, той изпитва голяма съпричастност към местните фермери и предизвикателствата, пред които са изправени. Както пише на Тео на 1 юли 1888 г.: „По време на жътвата моята работа не беше по-лесна от тази на самите фермери, които извършват жътвата. Далеч от това да се оплаквам, точно в тези моменти от художествения живот... се чувствам почти толкова щастлив, колкото бих могъл да бъда в идеалния, реалния живот."

"Wheatstacks" ще бъде продадена на търг от Кристис в Ню Йорк на 11 ноември, като част от колекцията Кокс. Прогнозната цена е около 20-30 милиона долара.

Заедно с "Wheatstacks" и две други картини на Ван Гог от колекцията на Кокс ("Дървени колиби сред маслиновите дървета и кипариси" и "Млад мъж с метличина"), Кристис продава и "Пейзаж от Нюнен, Кнотберкен (Knot Birches)", датиращ от май 1884 г. Knot Birches, изпратена от анонимен колекционер, се оценява на 4-6 милиона долара.