Проектиран от японския архитект Соу Фуджимото, културният център, който отвори врати на 23 януари, предлага изложби, образователни програми и концерти. Интерактивна постоянна изложба води посетителите през историческото развитие на западната музика, отбелязва приноса на унгарски композитори като Лист, Барток и Кодали и проследява традицията на фолклорната музика на Унгария до нейните централноазиатски корени. Едната зала, боядисана в цветовете на унгарското знаме, включва видео дисплеи за политическата история на страната и известни спортисти, с националния химн като саундтрак.

И все пак отвъд стъклените стени на Дома на музиката, които са оживени от отраженията на строителството в парка, тази нова сграда е потънала в противоречия.

Критиците твърдят, че плановете на правителството да развие 200-годишния градски парк в музеен квартал нарушават природната среда, лишават местните жители от така необходимото обществено пространство и пораждат опасения за корупция. Но тези, които стоят зад проекта, казват, че мястото винаги е бил нещо повече от обществен парк и че начинанието е най-големият проект за градско развитие в Европа. В реч Орбан описа трансформацията като „незавършено произведение на изкуството“.

През 2012 г. правителството на Орбан обяви амбициозен план за превръщане на парка, който е в окаяно състояние след десетилетия на пренебрежение, в район с пет музея. Приблизителната цена по това време е около 250 милиона долара, но тя се увеличи почти пет пъти от първоначалната прогноза до 2017 г.

Имаше консенсус, че паркът се нуждае от ремонт, но правителството и природозащитниците не бяха съгласни относно съдбата на природните дадености. Специално правно указание позволи на проекта да заобиколи съществуващите правила за развитие, което означава, че общината в Будапеща няма думата за плановете на правителството. А законодателството, прието от партията на Орбан, постави парка в обхвата на новосъздадена държавна компания. Сандор Ледерер от K-Monitor, антикорупционна организация, заяви, че публичата информация показва, че само Домът на музиката е струвал на унгарските данъкоплатци около 100 милиона долара.

„Проектът е добър пример за това как работят публичните инвестиции при Орбан“, каза Ледерер. „Няма реални нужди и оценки на въздействието, гражданите и засегнатите страни са изключени от консултациите и планирането." Той казва още, че лошото планиране и корупцията са облагодетелствали компаниите и че не само настоящите, но и бъдещите поколения ще плащат разходите за такива проекти.

През 2016 г. частни охранители се сблъскаха с природозащитници на мястото където все още не беше построен Домът на музиката. Гергели Карачони, опозиционен политик, който беше избран за кмет на Будапеща през 2019 г., не присъства на откриването на Дома на музиката на 22 януари, което се състоя в Деня на унгарската култура, който е национален празник. В социалните мрежи, той пише, че сградата е родена не от култура, а от насилие. В радио интервю Карачони наскоро оприличи строителството в обществения парк с уриниране в купа със светена вода.

Орбан обаче се опита да представи музейния квартал като проект „завещание“ и го използва като сопа в собствената си война срещу това, което вижда като културен упадък на Запада. Откривайки Дома на музиката, той атакува критиците на трансформацията на парка като леви, които се противопоставят на красотата.