Изложбата в Кралската академия включва рисунки, филми, инсталации, скулптури, гоблени и проследява кариерата на Кентридж чрез творби, обхващащи периода от 1980 г. (включително работата, която Кралската академия определя като „най-значимата от този период“ , „The Conservationist's Ball“, 1985) до наши дни, излагайки поредица от мащабни гоблени, създадени специално за галериите на Кралската академия.

Кралската академия отбелязва, че „Уилям Кентридж е известен със своите отличителни рисунки, филми, пърформанси и мащабни продукции. Въпреки че на моменти работата му е полуавтобиографична, той също така използва историята, за да подчертае несправедливостта, варварството и абсурдите на съвременния свят. Особена област на фокус е европейската колонизация и продължаващото постколониално наследство на африканския континент. Проблемите на расовото неравенство, съчетани със социални, политически и икономически несправедливости, са не само мощни напомняния за това колко дълбоки белези остават, но действат и като мощни напомняния за значителния напредък, който все още трябва да бъде постигнат. В това отношение паметта представлява критичен компонент от работата на Кентридж.“

В своята биографична справка Кралската академия заявява, че Уилям Кентридж „е сред най-видните съвременни художници днес. Той работи с различни медии като рисуване, писане, филми, представления, музика, театър и съвместни практики, за да създава произведения на изкуството, които са основани на политиката, науката, литературата и историята, като същевременно поддържат пространство за противоречия и несигурност. Творбите на Кентридж се виждат в музеи, галерии и театри по света от 90-те години на миналия век, включително Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Музея Албертина във Виена, Музея на Лувъра в Париж, Музея на Луизиана в Копенхаген, Музея на Рейна София в Мадрид и Кунстмузеум в Базел. Негови творби могат да бъдат намерени в колекциите на художествени музеи и институции по целия свят. Оперните продукции включват „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Носът“ на Шостакович и оперите „Лулу“ и „Воцек“ на Албан Берг и са гледани в оперни театри, включително Метрополитън опера в Ню Йорк, Ла Скала в Милано, Английската национална опера в Лондон, Опера де Лион, Амстердамската опера, Операта в Сидни и Залцбургския фестивал.“