Често подценяваната роля на жените художници в развитието на абстрактното изкуство през 20 век е основната тема на изложбата „Жените в абстракцията“, организирана от Центъра Помпиду в Париж („Elles font l'abstraction“) и Гугенхайм в Билбао („Mujeres de la abstracción“). Сега съвместен проект на Центъра Помпиду в Париж и Музея Уест Бунд в Шанхай, режисиран от Кристин Масел, предлага преконфигуриране на произведенията в изложбата, от картини и скулптури до фотографии и филми.

Центърът Помпиду обяснява, че историята на абстракцията „е разширена с много изразни средства и по този начин започва с представянето на „Serpentine Dance“ на Лои Фулър, който очарова парижката публика от края на 19 век. Изложбата се корени в европейския модернистичен авангард, с група творби на Соня Делоне-Терк, припомнящи значението на нейното изкуство и връзките й с литературата. Няколко тематични зали обединяват художнички, с близки търсения: една стая е посветена на абстракцията на реалността от фотографи от 20-те години на миналия век; друга на развитието на оптичното и кинетичното изкуство в Европа и Съединените щати през 60-те години. Други зали представят художнички, които споделят същата чувствителност: например големи имена като Джоан Мичъл, Хелън Франкенталер и Шърли Джафе са събрани в зала, посветена на абстрактния експресионизъм през 50-те години на миналия век. Монументални произведения, които са от съществено значение за развитието на текстилната скулптура в Европа и Съединените щати, чиято работа често се групира под термина „Fiber Art“, също са представени (Магдалена Абаканович, Ягода Буич, Шейла Хикс, Пиерет Блох).”

„Документалните серии, под формата на два хронологични фриза, посветени на развитието на абстракцията през 50-те години на миналия век, от една страна, и на западните феминистки движения през 60-те и 70-те години, от друга, позволяват на зрителите да имат по-точни „ключове“ за четене на представените произведения. Изложбата е и възможност да се подчертае, чрез няколко монографични ансамбъла, работата на велики творби, които понякога са недооценени. Важна група от творби на Орели Немор свидетелства за нейната първична роля в развитието на геометричната абстракция във Франция, а група от чисти и съзерцателни картини на Женевив Ас отдава почит на тази наскоро починала френска художничка. И накрая, инсталациите на Лидия Окумура и Ан Вероника Янсенс позволяват на зрителите да изпитат абстракция, която се простира отвъд стените и в пространството.