Изложбата първата посветена на Шагал в Германия от петнадесет години, представя около сто картини, както и произведения на хартия, създадени между началото на 30-те и средата на 40-те години на миналия век, период, в който художникът се обръща към нарастващия антисемитизъм в Германия, и е принуден да емигрира в Съединените щати през 1941 г. В следствие на това, палитрата на Шагал, обикновено весела и цветна, става значително по-тъмна.

Schirn Kunsthalle обяснява: „Като еврейски художник Шагал отново и отново е бил изложен на екзистенциални заплахи, които са имали формиращи ефекти върху живота и работата му. В началото на 30-те години той адресира все по-агресивния антисемитизъм и накрая емигрира в Съединените щати през 1941 г. поради преследване от страна на националсоциалистите. Неговата артистична работа, създадена през тези години, засяга централни теми като идентичност, дом и изгнание (…) Изложбата проследява търсенето на художника на визуален речник във връзка с изселването и преследването.“

Изложбата „представя важни творби от 30-те години на миналия век, в които Шагал все повече се занимава с еврейския живот, многобройни автопортрети, обръщането му към алегорични и библейски теми, важните проекти за балетите „Алеко“ (1942) и „Жар птица“ (1945), докато е в изгнание, повтарящият се преглед на родния му град Витебск и големи произведения като „Падащият ангел” (1923/1933/1947). В изложбата Schirn предлага нова и изключително актуална гледна точка към творчеството на един от най-значимите художници на ХХ век.“

Сред музеите, предоставили произведения за тази изложба, са Kunsthaus Zürich, Museo de Arte Thyssen-Bornemisza в Мадрид, Centre Pompidou в Париж, Musée National d'Art Moderne в Париж, Музеят на изкуствата в Тел Авив, Stedelijk Museum в Амстердам, Moderna Museet в Стокхолм, Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк, Smart Museum of Art в Чикаго, Tate Modern в Лондон и Националния музей на Марк Шагал в Ница.