Някои произведения на изкуството, дори тези, които не изглеждат „реалистични“, вярно отразяват конкретни природни феномени. Твърди се например, че „Викът“ (1893) на Едвард Мунк изобразява седефени облаци. „Изгревът на Луната“ (1889) на Винсент ван Гог е датирана точно в 21:08. местно време на 13 юли 1889 г., използвайки топографски наблюдения, лунни таблици и други данни. Девет от картините на Клод Моне в неговата серия от Лондон също са датирани с помощта на слънчева геометрия, като резултатите са потвърдени чрез препратки към писмата на Моне. Проучване на над 12 000 картини освен това показва, че различни произведения отразяват местните метеорологични условия, като например по-бледо синьо небе в британската живопис в сравнение с други съвременни европейски художесвени училища.

Доказано е, че отделни картини на художници, включително Винсент ван Гог и Едвард Мунк, изобразяват специфични атмосферни явления, повдигайки въпроса дали дългосрочните промени в околната среда оказват влияние върху стилистичните тенденции в живописта. Антропогенните аерозолни емисии се увеличават до безпрецедентни нива през 19 век като последица от индустриалната революция, особено в западноевропейските градове, което води до оптична среда с по-малък контраст и по-голяма интензивност. Известно е, че отделни картини изобразяват моменти от определени атмосферни явления, което води учените до възможността картините да документират и дългосрочни промени в околната среда.

Според последните изследвания на учени климатолози, анализирали около 100 картини на Уилям Търнър и Клод Моне, поетичната мъгла, изобразена от художниците, не е нищо повече от доказателство за замърсяването на въздуха по време на индустриалната революция. Изследването е публикувано в американското научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Според наблюденията на авторите на статията интензивността на мъглата нараства от ранните картини на споменатите художници към по-късните.

Така видимостта на обектите в картините на Търнър, създадени преди 1830 г., е средно около 25 км, а след това - само около 10 км. В поредица от картини на Моне, изобразяващи моста Чаринг Крос, видимостта изобщо не надвишава 1 км. Разпространението на фабрики за изгаряне на въглища довежда до колосални емисии на серен диоксид в атмосферата, което променя небето над Европа. Художниците успяват да уловят тези промени, като намалят контраста и остротата на обектите в произведенията си.

Основното заключениена учените е, че импресионизмът - както е развит в творбите на Търнър, Моне и други - съдържа елементи на „замърсен“ реализъм. През 19 век атмосферната реалност в Лондон и Париж се променя и това е видимо в изследваните творби. Според тях историческата връзка между аерозолите и стила на рисуване може да даде известна перспектива за културните отговори на съвременните промени в околната среда, причинени от човека. Мегаполиси като Пекин, Ню Делхи и Мексико Сити имат нива на замърсяване на въздуха, подобни на тези в Лондон от 19 век. Откритията предполагат, че съвременните промени в атмосферните условия също могат да се очакват буквално и преносно да променят начина, по който виждаме света, например ще се увеличи интензивността или белотата на небето и глобално ще намали контраста на обектите, гледани на този фон.