Тази индивидуална предистория е интересна сама по себе си, но с изложбата художникът задава и общовалидни екзистенциални въпроси: за обективността на историята, за връзката между реалния живот и историята и какво от реалния живот остава в нея, доколко то е правдиво и обективно и доколко е преиначавано още преди да стане история, а и след това… И къде в крайна сметка е мястото на изкуството и каква е ролята му.

Изложбата включва три компонента: стара снимка с посвещение, факсимилета на публикувани текстове и една скулптура от теракота. Снимката символизира спомените за това как сме живели, как си представяме живота, а документалните откъси от архиви – какво остава от нас в историята. Често тези два компонента нямат допирни точки, те се събират само в изкуството – именно изкуството разкрива това, което историята се опитва да скрие, да премълчи, да манипулира, убеден е Спартак Дерменджиев.

Ето какво разказва самият той: „Една стара фотография от 1956-а с посвещение на гърба. Посвещението е от 1978-а и гласи: „За спомен на Спарто да не забравя, че…“. Случайно или по волята на съдбата на това място химикалката е отказала да пише и е оставила само вдълбаната следа върху хартията (но е продължила да пише на други места)“.

Десетте „документа“ – части от ръкописи и записки, са „обнародвани“ от „заинтересовани“ лица, като специално са подбрани и отделени от контекста. Тези фрагменти са публично достояние от години (по-точно от 2011-а) и оттогава многократно са публикувани  анонимно в различни сайтове, блогове и социални мрежи. Били са предоставени в различни държавни институции и след време, когато се четат от историци, куратори, изкуствоведи, никой не би се усъмнил в тяхната достоверност, отбелязва художникът. В думите му се усеща намек за досиета, за предателства, за доноси, предрешавали човешки съдби, за целувки като тази на Юда и нож в гърба…

Скулптурата – вдъхновена от старата снимка и текстовете в изложбата, без да ги следва буквално, разкрива идеята на автора тя да бъде възприемана като израз на събития, случвали се отдавна през годините, но повтарящи се и днес и определящи съвременното развитие на обществото.

Спартак Дерменджиев е роден в София през 1954 г. През 1982-ра завършва скулптура в Художествената академия. Той е сред най-изявените съвременни български художници, с близо 25 самостоятелни изложби. Художникът е носител на множество български и международни отличия, сред които наградата на СБХ за скулптура (1998). Негови работи са притежание на Националната галерия, СГХГ, галериите в Пловдив, Варна, Плевен, Добрич, Благоевград, както и на частни колекционери от България, САЩ, Русия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Италия, Холандия, Гърция и Южна Корея.