Националната галерия представя във филиала си „Квадрат 500“ изложбата на Емилия Николова-Байер „Изкуството на синтеза“. Произведенията ще могат да бъдат разгледани от посетителите до 21 октомври.

През творчеството на Емилия Николова-Байер настоящата експозиция насочва вниманието ни към слабо изследвания синтез между монументалните изкуства и архитектурата у нас в периода 1956 – 1989. Представени са декоративните релефи, които художничката създава за два емблематични театъра – „София“ в столицата (1973 – 1975) и „Фридрихщат паласт“ в Берлин (1982 – 1984). Сегментите в изложбата са опит за критичен поглед към разбирането на жената-творец в България от втората половина на ХХ век – авангардна, силна и смела – и ни дава възможността за първи път да надникнем в пъстрия свят на художничката, да се запознаем с нейния нов за времето си език и да получим ново изживяване в публичното архитектурно пространство.

Каменните релефи за театър „София“ и бетонните релефи за „Фридрихщат паласт“ са елементи, притежаващи жив ритъм в архитектурния ансамбъл. Чрез ниския декоративен релеф, добре пропорциониран към фасадната плоскост, Емилия Николова-Байер оставя своя оригинален отпечатък върху съвременната архитектурна творба.

Фотографии от личния архив на Емилия и Райнер Байер показват декоративни релефи, керамични пана, каменни надписи и рисунки, различни по размери и изпълнени в материал скулптури. За отделни обекти са включени актуални снимки от Федералната служба за строителство и регионално планиране, Берлин и художника Калин Серапионов.

ЕМИЛИЯ НИКОЛОВА-БАЙЕР е родена през 1934 в София. В Държавната художествена академия в София учи едновременно керамика при проф. Стоян Райнов и декоративно-монументална скулптура при проф. Любомир Далчев. Това е причината и до днес керамиката да е голямата й любов, както тя самата споделя. Родителите й се опитват да я разубедят, когато разбират, че смята да кандидатства в Академията без предварителна подготовка. Приемат я от първия път, въпреки че не е посещавала уроци по рисуване. Дипломира се през 1958 и започва свободна практика като скулптор. Едновременно с това се занимава с приложна графика, печатна графика и оформление на книги. Първата й работа по декорация на сграда е мащабен проект на арх. Неделчо Паскалев за Партийния дом в Сливен. В края на 1960-те създава декоративни пана за хотели в новостроящия се курортен комплекс „Златни пясъци“ (с арх. Георги Ганев). С арх. Жеко Жеков работи по множество проекти за Смолян, Видин и Варна.

През 1975 Емилия Николова-Байер заминава за Берлин и се установява там. През следващото десетилетие получава поръчки за големи скулптурни творби в публична среда – паркове и декорации на сгради. Най-известната й работа е проектирането на четири бетонни релефи за новата сграда на театър „Фридрихщат паласт“ – една от най-обичаните от берлинчани сгради.

От 1990-те насам художничката отдава изцяло творческата си енергия на малката пластика. Продължава да работи в ателието си всеки ден.