Изложба живопис на художничката Евгения Воденичарова откри Софийската градска художествена галерия. Експозицията на Евгения, или Гената, както я наричат нейните близки, съвпада с ретроспективната изложба на нейния приятел Генко Генков, която продължава в СГХГ до 12 ноември. Техните две противоположни съдби – тази на нестихващата широка популярност на Генко и на скритото, познато на минимален кръг от почитатели творчество на Евгения, нашумяло буквално съвсем наскоро, в годината на ковида, ще се срещнат в залите на СГХГ.

Уникален и напълно различен е почеркът на Евгения Воденичарова – неочакван, експресивен  и мощен, едновременно с това и странно деликатен, нетипичен за 70-те години на миналия век. Това е  времето, през което са създадени повечето от нейните произведения. Тя рисува предимно портрети, пейзажи и натюрморти. Най-често срещаното мнение за нея е, че „това не е български творец“ – може би комплимент за творчеството й, който обаче я държи далеч от светлината на прожекторите и възхвалите на социалистическата критика.

Евгения Воденичарова се учи да рисува през 60-те и началото на 70-те години –времето, предшестващо идеологическата агония на каноните на социалистическия реализъм, която започва в края на 70-те и трае до средата на 80-те години. Тогава клишетата все по-смело биват атакувани от отделни художници, но тези проявления на „упадъчното”, разчетени като „западно влияние”, безапелационно се наказват. Воденичарова избира за дипломна си работа темата „Корида“ – няколко пъти отхвърляна, защото е очевидно „еретична“ в епохата на трудово-борческите сюжети. Единствено застъпничеството на нейния професор Ненко Балкански й позволява да получи „една тройка“ и да се дипломира. „Корида“ е тема на другостта, на непреживяната, но бленувана среща с истината, с автентичната среща между живота и смъртта, твърдят изкуствоведите към днешна дата.

Евгения Воденичарова скромно преподава в Казанлъшката художествена гимназия и най-често прави портрети на своите колеги. Участва в изложба на преподавателите от гимназията през 1986 г. и две от нейните картини, „Корида“ и „Портрет на Димитър Воденичаров“, са откупени от ХГ Стара Загора. Едва в преломната 1989 г. галерията в Града на розите придобива два натюрморта, а четири години по-късно и един експериментален пейзаж.

До 2010 г. повечето от творбите на Евгения Воденичарова не са показвани. Малко по-късно една картина от серията „Корида“ участва в изложбата „Хайку пространства” в столичната галерия „Кръг+“, а след това нейни творби са представяни в проекта „10 х 5 х 3” в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 и предизвикват изненада сред специалисти и ценители. Първата й самостоятелна изложба е едва през 2012-а в галерия „Сезони“.

В изложбата в Софийската градска художествена галерия с куратор Красимир Илиев най-сетне ще бъдат показани около 70 произведения на Воденичарова – живопис и рисунки. Те ще могат да бъдат видени до 3 декември.