До 25.10. 2010г. столичната галерия Сезони представя съвместна изложба на 7 художници от различни поколения и краища на страната, работили по проекта „Пролетни води”. Идеята на тази програма, създадена от мениджъра на „Сезони” Маргарита Видралска, е да окуражи авторите да изграждат ново и модерно изкуство на баазта на традиционната българска култура.

Този път художниците Дарина Янева, Евелина Величкова, Иван Димов, Люсиен Димитров, Михаела Иванова, Надежда Кутева, Румен Манолов рисуват и наблюдават Копривщица по едно и също време.

Всеки от тях е различен като стил и излъчване, различни поколения, както и носят в себе си различен дух и вълнения. Всички тези седем съвременни автори се събраха в името на един общ проект- да нарисуват това, което най-силно ги впечатлява в подбалканския ни град Копривщица– къщите, музеите, историята, културата. Уникалното на тази изложба е, че седем съвременни художници представят общо 58 творби, до една вдъхновени от пребиваването на авторите в Копривщица през месец май 2010 година – пленер, който галерия „Сезони” организира вече за трети път предоставяйки възможност на съвременните художници подходяща атмосфера за създаване на модерно изкуство именно на базата на българските културни традиции.

Надежда Кутева : Гледайки нейните картини, човек се чувства щастлив, че живее точно на тези географски ширини, че гази тази трева и го грее точно това слънце. Нейните копривщенски интериори и улици улавят излъчването на мястото, пренасят го в сложни цветове и образуват една нова живописна хармония.

Люсиен Димитров се представя със скулптури и живописни произведения. Цветните му пластики, макар и неголеми носят една монументалност, подобаваща за българския дух и Копривщица. Благодарение на силното чувство за пространство в неговите картини Копривщица се превръща един архитектурен феномен.

Румен Манолов също е посветил своята живописна енергия на сложната и уникална архитектура на Копривщица. Творбите му са едно съзерцание на мястото, те ни пренасят там във вечерния час, когато слънцето е залязло, но светлината му още огрява еркерите и живописните възрожденски фасади.

Дарина Янева представя в изложбата акварели с български девойки с красиви черти, хармонично преплетени с традиционни одежди и лирично „залюлени” от ритъма на балканската мелодия.

Евелина Величкова пък се концентрира върху детайлите – купичка за сладко, чаша, захарница, предметите, които, подобно в романите на Пруст, съхраняват миналото и носят силата да извикат у нас забравени спомени щом ги погледнем.

Времето застива не само в Копривщица, но и в пейзажите на Михаела Иванова. Пространствата в нейните картини съдържат едно невидимо човешко присъствие, ние не откриваме фигурите на хората в тях, но чувстваме, че те са „някъде там”.

Миналото и настоящето преливат едно в друго в картините и колажите на Иван Димов. Един от най-лиричните български художници е създал и специална серия, „Да се завърнеш в бащината къща”, посветена на Димчо Дебелянов.