След дълги преговори и организационни формалности ще стане факт тематична изложба, носеща заглавието „Наполеон и Европа, мечта и травма” (Napoleon and Europe. Dream and Trauma). Тя ще се открие в Салона за изкуство и изложби (Kunst-und Ausstellungshalle) в Бон, Германия на 17 декември 2010г. и ще продължи до 25 април 2011г. Чрез 12 раздела в изложбата ще бъде представен образа на Наполен и Европа, така че за посетителя остава отворен въпроса гений ли е или чудовище в действителност. Експозицията е организирана под патронажа на федералния канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози.

Галерията заема картини и произведения на изкуството от почти всички големи музеи в Европа, за да представи възможно най-цялостен образа на човека, който само за 16 години променя историята на Европа завинаги.  По време на неговото управление, живописта и скулптурата поемат в съвсем различна посока – в тази на политическата пропаганда, чрез произведенията на великите френски художници Енгър, Жак Луи Давид, Жерико, която има обаче и своите противници в лицето на Франциско Гоя и немските романтици. Изложбата си поставя за цел да представи ерата на Наполеон по различен начин, странящ от клишираните образи на гениален пълководец или блестящ политик , като се концентрира върху цялостната обстановка, представяйки войната, политиката, администрацията, кражбата на артефакти и произведения на изкуството, както и културния просперитет. И не случайно тя се състои именно в Германия.

В първата секция, наречена „Поколение Наполеон”, личността му се разглежда в контекста на „новия човек” в епохата след Френската революция.

Следва раздела наречен „Очарование и отвращение”, където са представени характерните костюми на Наполеон и доспехите на загиналите войници.

„Физично и символично раждане” раздел е инспириран от прочутата фраза на Наполеон, когато казва, че е бил роден, когато Франция умирала.

„Мечтата за велика империя” е раздел илюстриран с всички онези графични и цветни листове, правени от художниците на империята, изпратени на фронта като Теодор Жерико, Жан Антоан Фор и други, които документират смъртта на три милиона европейци.

Петия раздел е посветен на „Кръвта и секса – Европа, като семеен бизнес”, когато Наполеон поставя на най-ключовите постове своите роднини и сключва стратегически брак с Мария-Луиза Австрийска.

„Пространство, закон и религия” представя желанието на Наполеон да въведе стандартизация във всички сфери на живота – един закон, една армия и един език. Изобретява нови форми за контрол над пространството (пътните конструкции), времето (създава се пощата и семафора), тялото (военна повинност), и съзнанието (закон, религия, цензура).

„Обекти на желание” илюстрира желанието на Наполеон да превърне Париж в столицата на изкуството и науката, но чрез присвояване на произведения на изкуството и научни трудове от цяла Европа и колониалните страни.

„Имперски символи” представя Наполеон, като майстор на пропагандата който удостоверява своята власт чрез християнски, римски и монархистки инсигнии.

„Дуели” представя периода, когато е обявена война на стоките от Англия, по-късно и Русия, известна под названието „континентална система”.

„Нация-емоция” или окарикатуряването на Наполеон от всички нации в Европа, особено в Германия, Холандия и Англия, превръщайки го в „първия универсален обект на карикатурата”. „Символична и физическа смърт” – на 30 години, Наполеон става Първи консул, на 35 – император, на 46 е мъртъв. Въпреки, че живее шест години в изгнание на о. Св. Елена, неговата смърт настъпва когато изгубва битката при Ватерло.

Последният раздел разглеждащ противоречивото наследство на Наполеон, не само за Франция, но и за Европа е посветен на „Образа на „раздвоената” икона”. Цитат от Шатобриан, написан две десетилетия след смъртта на императора най-добре описва ситуацията: „Бонапарт не е вече истинският Бонапарт. Неговата фигура е превърната в легендарна от налудничавите прищевки на поети, войници и народните приказки. Това, което виждаме днес е Карл Велики или Александър Македонски. Героят от фантазиите ще се превърне в истинска индивидуалност, а останалите образи ще се изпарят”.

Всеки раздел в огромната експозиция е илюстриран с помощта на най-представителните произведения на изкуството и имена като Гоя, Търнър, Жерико, Жак-Луи Давид, Антоан Гро, Енгър, Антонио Канова и много други.