Реставрация на уникалната българска църква „Свети Стефан" започва до месец в Истанбул, информират турски медии. Начинанието ще струва около 1,2 милиона евро и ще се финансира от истанбулската община и окръжната администрация.
Проектът, одобрен единодушно от общинските съветници в истанбулския парламент, предвижда да се извърши специално изследване на носещата конструкция на църквата за отстраняване на повредите по нея.
При реставрационните дейности ще бъдат подновени извитите части на покрива, както и ще се отстранят повредите на основния корпус, поради които има отклонения на стълбищата, мраморните постаменти и други основни елементи в църквата.
Ще бъдат почистени и замърсените и потъмнели части на конструкцията отвътре и отвън със специални химикали, липсващите орнаменти ще бъдат подновени с точни копия, ще бъдат обновени и външните части на църковния комплекс. „Свети Стефан“, известна още като Желязната църква е православна българска църква в Истанбул, Турция, построена от 500 тона готови железни елементи.
Това е единствената православна желязна църква, както и единственият християнски храм край Босфора с позлатен купол. Църквата е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.
Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка. През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български църковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи свой храм в Цариград. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Дотогава тя не е строила железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. Храмът е посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Църквата е претърпявала различни реставрации през определени периоди. Последната цялостна реставрация е била извършена през 1991 година, но геотехническите проблеми и податливостта към риска от корозия, въпреки предупрежденията на специалистите, не са били отстранени.
Най-големият проблем на уникалната сграда е свличането в посока към Златния рог и щетите, нанесени от корозията.
Във вътрешната част на църквата не се констатират щети и деформации, но във външната част има напуквания в основите между плочата и стените на сградата.
Посмъртната маска на Егон Шиле бе продадена за рекордна цена на търг. Ai-Da, хуманоидният робот художник също надмина очакванията
Испански художник изненада столичани със стенопис на тема "Витоша"
Бой Джордж дебютира със свои произведения на изкуството
Скандалният банан на Маурицио Кателан ще бъде продаден в Sotheby’s. Оценката е 1 милион долара
Добавете коментар