Националната галерия в Берлин (The Gemäldegalerie) и музеят „Метрополитън” в Ню Йорк обединяват сили, за да представят за пръв път на вниманието на зрителите една от най-мащабните изложби, свързани с италианския ренесансов портрет от XV век. В Берлин тя ще бъде представена в „Bode Museum”, който още от своето основаване през 1904 г. е бил замислен като „ренесансов музей”. Той е домакин на събитието, което може да бъде разгледано от 25-ти август до 20-ти ноември 2011 г. След това изложбата ще бъде представена в Ню Йорк в периода 19-ти декември 2011 – 18-ти март 2012 г.
Повече от 150 произведения са представени в изложбата, като за първи път освен картини и рисунки са включени и множество скулптурни бюстове и медали. За целта са заети произведения от 50 от водещите институции за изкуство в света като Националната галерия в Лондон, Лувъра, галерия „Уфици” във Флоренция и други. Сред шедьоврите, които са представени в изложбата, е и „Мадоната с хермелина” на Леонардо да Винчи, собственост на музея в Краков.
Изложбата се концентрира главно върху значението на портрета в изкуството на италианския ренесанс от Донатело до Белини. Той се развива спрямо моделите, завещани от античността, като изпитва влиянието на античните медали и монети, при които образът е в профил. От съвременна гледна точка, това ни изглежда нетрадиционно решение, но преди повече от 5 века в Италия това е била позата, която представя в най-голяма степен индивидуалните черти на портретувания. Въпреки, че портретът, какъвто го познаваме днес, води началото си именно от Италия, той се развива и под въздействието на натурализма на нидерландските майстори. Не на последно място, той не винаги е строго индивидуален, като често пъти е подчинен на множество конвенции, свързани с обществения статут на портретувания. Често портретите се изпълняват на фон на прозорец или зад парапет, като фигурата е обляна в мека светлина. Понякога ръката на знатната личност е представена почиваща си на илюзорната рамка. Действително при италианския ренесанс портретът за първи път се появява като самостоятелен жанр, но той е привилегия единствено на богатите и знатните, като често пъти са изобразени красиви жени, известни военноначалници или управници. Чрез емблеми, атрибути и облекло са подсказани йерархията в обществото, семейното положение или династичните връзки. По този начин италианските ренесансови портрети не откриват личността на индивида, а неговата социална и културна идентичност.
Изложбата се стреми да представи появата и развитието на портрета в Италия, но в същото време разглежда и съпоставя различните художествени центрове и школи. В три ясно отделени раздела са представени развитието на портрета във Флоренция от Донатело и Мазачо до Верокио и Ботичели. Втората тематична секция представя портрета в двора на Северна Италия – от Пизанело до Мантеня във Ферара, Мантуа, Болоня, Милано, Урбино. Най–накрая като самостоятелна традиция в портрета са представени постиженията на венецианската школа от Джамбоно до Антонело де Месина, Белини и Ломбарди.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар