Една от най-емблематичните личности, допринесли с всяка своя дума и действие към българското изкуствознание, Руен Руенов неочаквано ни напусна  на 53-годишна възраст. Новината беше съобщена официално вчера (14.12.2011) от Съюза на българските художници. Погребението ще се състои на 17.12 (събота) от 13 часа, Централни софийски гробища.

Руен Руенов остави дълбока следа в историята на българската сцена на изкуството, благодарение на пределната си отдаденост и неуморната си работа като критик, куратор и преподавател. Един от най-ерудираните критици на съвременно изкуство, Руен Руенов остави зад гърба си множество реализирани кураторски проекти, над 1000 публикувани рецензии и критики,  и примера за скромен, всеотдаен, разбиращ и ценящ изкуството критик. 

Руен Руенов е роден през 1958 г. и е журналист по образование. Неговото име се свързва с една от най-важните културни прояви, организирани в столицата в годините  на прехода  – пърформънс фестивала „Sofia Underground". Той е и съосновател и член на редакторския екип на списание „Изкуство/Art in Bulgaria", наблюдател за изобразително изкуство на вестниците “Култура”, “Литературен вестник”, “Демокрация”, както и на радио RFI-София. Носител е на наградата за критика от списание „Изкуство/Art in Bulgaria” през 1998 г., както и тази за кураторски проект от Салон на изкуствата, 2003.

Някои от по-важните кураторски проекти, които е организирал, са: “Една идея за българската живопис” (1993), “Аз, Богове. Един прочит на постмодернизма в България” (1994), “Пластическият образ на 90-те години”(1996), “Нова креватна живопис” (1996), Българско национално участие на биенале Кайро (2001), “Български перформънс и видео изкуство” (Лондон, 2002), “Българска живопис след 1989” (2002), “Намеси в пейзажа”(2004), “Акционизъм в България? Поздрав към Виена!” (2005), Психо-близнаци”(2006).

Руен Руенов беше хоноруван преподавател в НБУ. Някои от курсовете и лекциите, които е изнасял пред студенти, са: ”История на пърформанса в България”, “История на дизайна”, “Съвременна българска живопис”, “Византийска икона и концептуално изкуство”, “До-модерно, модерно и съвременно изкуство – принципи и граници” и други.

Част от каталозите и книгите, които е издавал, са:
“Нова креватна живопис” (1996), “SOFIA UNDERGROUND 1997-2000” (2001), “Българска живопис след 1989” (2002), “Димитър Казаков – Дора Валие” (2003), “Акционизъм в България? Поздрав към Виена!” (2005).

Поклон пред светлата му памет!