Картината на Леонардо да Винчи  „Мадоната с младенеца и св. Анна”, която се намира в парижкия Лувър, се смята за една от най-важните придобивки на Франция след Мона Лиза, след като е единствено свидетелство за развитието на късното творчество на италианския майстор. Днес обаче, на нея се гледа като на „ябълката на раздора”, която раздели на два враждуващи лагера най-изтъкнатите френски експерти.

Някои от тях защитават изпълнението на проекта, докато други вярват, че почистването на 500-годишния шедьовър на Леонардо е било твърде агресивно и довело да необратими последствия.  В следствие на това Сеголен Лангле и Жан-Пиер Кузен – двама от водещите арт експерти на Франция подадоха оставки от своите постове, в знак на протест към „свръх почистеното” маслено платно на Леонардо, съобщава в. „New York Times”.

Сеголен Лангле e бивша директорка на отдела по консервация и реставрация в Лувъра и френските национални музеи. Жан-Пиер Кузен е бивш директор на картинния отдел в Лувъра. Двамата експерти, както и самият музей отказват да дадат официален коментар. Новината беше съобщена от френския журнал „Le Journal des Arts”, позовавайки се на близки до случая източници.

Почистването на картината на Леонардо, оценена на £160,00,000, беше завършено в средата на декември 2011 г., оставяйки много по-светли полутонове, което е в разрез с първоначалния замисъл на Леонардо, смятат противниците  на реставрацията. Освен това, 20-те експерти, които са изпълнявали реставрацията, не са били на едно мнение и по въпроса, отнасящ се до лакирането на картината – дали лакът е поставен от самия Леонардо, или оставен от по-късни реставраторски намеси или нещо между двете. Този лак при реставрацията беше премахнат, без да бъдат направени необходимите предварителни тестове, съобщават от британския вестник „Гардиан”.

Реставрацията на шедьовъра на Леонардо има дълга история. Лувърът забрани по-ранните опити от 1993 г. да се осъществи  почистване на платното, заради опасения, че субстанциите, които ще бъдат използвани ще разрушат „сфумато” ефектите – много деликатна техника на Леонардо, благодарение на която той замъглява контурите на заден план. Това се превръща и в негова запазена марка.

Сегашната реставрация започна през 2010 г., след дълъг период на тестове и научни разработки. Произведението обаче е предвидено да бъде изложено в музея през пролетта на 2012 г., което също допринесло за взимането на „бързи и необмислени решения”, поради крайния срок. 

Първоначалният замисъл е бил да бъдат предприети минимални намеси от страна на реставраторите, за да могат единствено да се почистят замърсяванията върху ценния експонат. Но под ръководството на Чинция Паскуали, консерватор, който работи за Центъра за проучване и реставрация на музеите във Франция, реставрацията си е поставила много по-амбициозни цели. Многократно „Le Journal des Arts” критикува този подход към почистването на картината, намирайки го за „агресивно, рискувайки да повреди картината”.

Лувърът обаче непоколебимо защитава своите възгледи. „Почистването беше абсолютно наложително, както по консерваторски, така и заради естетически цели. Всички са доволни от постигнатите резултати от почистването и ретуширането, въпреки, че някои възроптаха срещу премахването на някои „надживописвани” добавки от по-късно време.”, коментира Винсент Помаред, директорът на картинния отдел и главния отговорен за взимането на решения при реставрацията на Леонардо.

В противниковия лагер, Сеголен Лангле коментира в телефонно интервю, дадено пред в. “New York Times”: „Всяка стъпка, която предприемах при реставрацията, беше детайлно описвана и обяснявана пред Лувъра, с оглед на това да защитя своите гледни точки, желания, опасения. Аз бях назначена на тази позиция преди много време, и бих я напуснала ако определени „червени линии” са прекрачени”. И допълва: „Има и етически междуособици. Въпреки големия прогрес на нашите способности и компетенции, ние трябва да се водим от принципа на умереността. По-добри и по-контролируеми материали и субстанции тепърва ща бъдат откривани. Ние трябва да оставим и някои произведения и за бъдещите поколения”.

Всяка реставрация на произведение на изкуството от такъв ранг, с такава известност и толкова високо ценено от публиката, предизвиква полемики. Пример за това е и реставрацията на потона на Сикстинската капела от Микеланджело през 1990-те. Тя беше критикувана от много експерти, че не следва принципите на оригиналната творба, като много от нейния чар е загубен при премахването на наслоявания от мръсотия и дим от свещи.