

След дългогодишно търсене на изгубения стенопис на Леонардо да Винчи – „Битката за Ангиари”, учените вече имат успех. Изкуствоведът Маурицио Серачини заяви, че вече са открити следи от недовършена фреска на Да Винчи. Смятаното за изчезнало произведение всъщност е било на стена в кметството на Флоренция – Палацо Векио.
Още от 2005 г. Серачини настоявал пред италианските власти да му разрешат да проучи стените на „Залата на петстотинте” (Salone dei Cinquecento) в знаменития флорентински дворец. Според учения, под творбата на Джорджо Вазари „Битката при Марчиано” (1554) били „скрити” фрагменти от произведението на ренесансовия гений. Въпреки, че редица изкуствоведи протестирали срещу предложението на колегата им, все пак, през 2007 г. той получил необходимото разрешение от министъра на културата Франческо Рутели.
Изследователските работи в „Залата на петстотинте” се провеждат с участието на екипи от National Geographic Society и от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Следите се появили с помощта на микрокамери, които били прокарани през фреската на Вазари. Със специална сонда, която била пусната през шест миниатюрни отвора в стената, учените успели да вземат проби от най-вътрешния слой на мазилката, в който били открити следи от черна боя и охра, както и от червен лак. След проведения химически анализ, изследователите установили, че съставът на черния пигмент съответства на този, използван за „Джокондата” (1503-1507). Двете творби са рисувани по едно и също време.
Леонардо да Винчи получава поръчката за стенописа „Битката за Ангиари” от Пиер Содерини през 1503 г. На 18 октомври 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към гилдията на свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката за Ангиари“ в Синьорията, в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“.
В своите трудове Джорджо Вазари, бележит художник и историк на изкуството от XVI в., пише, че фреската можела да се види и през 1565 г., въпреки че не била завършена. Днес в различни музеи се пазят няколко копия на произведението. Най-известно е това направено от Рубенс и понастоящем то се намира в Лувъра.
Националната художествена академия отбелязва 130 години от основаването си с две изложби
Третото издание на Sofia Art Fair събира автори от 16 държави този уикенд в София
Най-голямата досега изложба на покойната Яйои Кусама превзема музея „Стеделийк“
Art Basel 2026: произведенията, които колекционерите чакаха да видят
Четвърто издание на проекта „Изложби на дипломираните от НХА – Випуск 2026“ Добавете коментар

