Съпоставка на влиянието, което прочутият Дюрер оказва върху Захари Зограф. Една експозиция от аналогии, която ще бъде поставена в Югозападния университет в Благоевград, 23 април - 23 май 2012 г.

Изложбата е дело на доц. Дора Каменова и се представя в съдействие с Националната галерия за чуждестранно изкуство, София.  Сюжетът "Апокалипсис" или "Откровението на св. Йоан от Патмос" е традиционно изобразяван в католическите страни. За източноправославния свят той не е включен в официалните литургически четения. И въпреки това, голям стенописен ансамбъл по текста на последната глава от Библията - "Откровението" - покрива стените на притвора във важната ортодоксална църква на Атонския полуостров (Света Гора) във Великата Лавра "Св. Атанасий". Тези стенописи са дело на изтъкнатия възрожденски художник Захари Зограф от Самоков.

Проучването на Зографа от балканското Възраждане и прочутия ренесансов художник Албрехт Дюрер породи изложба, в която темата "Апокалипсис" заема централно място. Графичният цикъл по "Откровението", създаден от Дюрер в 1498 г., е имал голямо разпространение в страните на Западна Европа. В Балканския полуостров и то в сърцето на православното вероизповедание за XIX век - в монашеската република, съществувала от X в. - се появява цикълът "Откровението", създаден от ръката на Захари Зограф в 1852-1853 г.

Изложбата поставя няколко интересни въпроса: възможно ли е да бъдат разгледани двете личности (Дюрер и Зограф) в някакъв общ аспект? Съпоставимо ли е ренесансовото, възрожденското начало в личностите на отдалечени по време и месторождение художници? Комплекс за национална малоценност ли лежи в опита да се преценява балансът между светско и религиозно при автори-художници, като единият е широко известен в Европа и периферния, късен балкански майстор-стенописец.

Епохата Възраждане традиционно се свързва с представи, а и осмисляне, на въпроса за значимостта на личността. За Европа този процес става в прехода от Средновековието към Новото време. Обикновено е подчертавано себеусещането за индивидуалната значимост и неповторимост на отделния човек. Неговото съсловно положение в обществото постепенно се измества; от пълна, ясна зависимост към разкрепостяване и откриване неповторимостта на индивида и неговата роля в тази насока.