Една от големите грижи на съвременното изкуство е така наречената от философите „тирания на окото”. През ХХ век „най-благородното сетиво”, според Леонардо Да Винчи, започва да губи позициите си пред литературните и музикалните творби. Мнозина артисти се опитват да създадат невидимо пластично произведение. Лондонската галерия Hayward Gallery показва в изложба 50 такива арт творби. Представяме Ви 10 от тях.
Анди Уорхол, Двоен торс, 1966
През 1966 Уорхол създаде серия от порнографски рисунки с флуорисцентно мастило, така че картините могат да бъдат видени само с ултравиолетова лампа. Това беше своеобразен коментар на закона срещу порнографията, приет по негово време.
Иля и Емилия Кабакови, Празният музей, 2004
Инсталациите на Иля и Емилия Кабакови често ни карат да преоткрием представите ни за социалистическо изкуство. Техният „Празен музей” през 2004 включва черти на класическа галерия –тежки завеси, пейки за зрителите, музика на Бах, червени стени, драматично осветени картините. Самите картини, всъщност, ги няма. Какво се е случило с изкуството? Инсталацията на Кабакови ни кара да напишем свой собствен сценарий в този интериор.
Дейвид Хамънс, Без заглавие, 1995
В стремежа си да остане невидим като артист, Дейвид Хамънс започва тайно да продава свои скулптури без етикети в Нюйоркски магазин за африкански и азиатски артефакти. Никой от купувачите не подозира, че всъщност си взима нещо, което би трябвало да стои в елитна галерия. Така Хамънс изпълнява мечтата на много артисти да направят невидимо произведение, без да приема идеята буквално. Цялата акция е една фина игра с границите на изкуството и културния камофлаж.
Клейс Олдънбург, Предложение за подземен мемориал и гробница на президента Кенеди, 1965
През 1965 Олдънбург предлага неочакван мавзолей на убития американски президент: Артистът иска да отлее бронзов паметник по восъчна скулптура на Кенеди, която да е с размерите на Статуята на Свободата. Идеята на Олдънбург е да остави статуята куха и да я „погребе” под земята с главата надолу. С това артистът намеква, че убийството на Кенеди е преобърнало американската мечта с главата надолу.
Джипи Хейн Невидим Лабиринт, 2005
Хейн използва инфрачервени лъчи и технология, базирана на тях, за да построи невидими стени на нейния лабиринт. Посетителите са снабдени със специални слушалки, които вибрират, когато те докоснат някоя от „стените”, така те трябва да се ориентират по вибрациите как да излязат от лабиринта.
Майкъл Ашер, Три вертикални колони от ускоряващ се въздух, 1966-7
Ашер продължава идеята на френския артист Ив Клайн за въздушна архитектура. Той използва индустриални машини, за да създаде „стени”, „завеси” и „колони” от ускоряващ се въздух. Идеята му е да ги координира в зависимост от истинските архитектурни елементи във всяка конкретна галерия. Така посетителите на моменти ще усещат неочакван и лек порив на въздуха, който целенасочено ще променя посоката на тяхната обиколка.
Том Фрийдман, Проклятие, 1992
„Проклятието” на Том Фрийдман е нищо повече от обикновен пиедестал за скулптурен торс. Целта на автора е да се замислим как знанието ни за историята на изкуството променя нашите сетива за това, което виждаме, и което очакваме да видим в една галерия.
Робърт Бари, Радиационно произведение, 1969
Робърт Бари предизвиква пластичните изкуства, използвайки различни нематериални средства за създаването на своите произведения, като например електромагнетизъм, радиовълни, ултразвук – все влияния, които съществуват извън границите на нашите сетива. Неговото „Радиационно произведение” съдържа ниско количество цезий 137- радиоактивен изотоп с период на полуразпад 30 години. Този елемент продължава да се разпада в атмосферата завинаги. За Бари радиацията е начин да извика нещо неизмеримо и безгранично, да влезе в сюблимното царство на невидимото.
Ив Клайн, Специализация на чувствителността от сурово материално състояние към стабилизирана материална чувствителност, 1958
Както обикновено, дългите заглавия казват повече от самото произведение. В случая инсталацията на Ив Клайн представлява чисто празна галерия с изключение на един-единствен шкаф в нея. Всички стени на въпросния шкаф са боядисани в бяло. Клайн настоява, че пространството на галерията до такава степен е просмукано с култура, че човек не може дори да го възприема. По време на изложбата огромна опашка от хора чакаше пред галерията с надежда да види нещо, което всъщност вътре нямаше.
Бруно Джакоб, Кон, 2003
Произведението представлява идиотска снимка, на която швейцарският артист Джакоб държи бяло платно срещу един кон, в очакване образът на коня някак от само себе си да се появи върху платното. В случая Джакоб се опитва да изложи на светлина канавата все едно е фотографска платка и да намери една невидима връзка между човека и животното.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар