През 19-ти и 20-ти век калифорнийските художници направили един неповторим стил на рисуване, който комбинира някои отличителни аспекти от американското и европейското изкуство. Този стил, познат като Калифорнийския импресионизъм или Калифорнийска живопис (California plein air painting, което е френският термин за „на открито”), фокусира върху използването на определени цветове и форми от природата, помагайки да се определи модерната живопис.

Импресионизмът се появява за първи път сред  малка група художници от Франция в края на 60-те години на 19-ти век. Обществото и Кралската академия посрещат тяхното изкуство с критика и презрение. Но по времето, когато импресионизмът започва да навлиза в САЩ, късните 80 години на 19-ти век, голяма част от враждебността вече се е била разсеяла и новият стил е посрещнат с одобрение. Много от водещите американски художници учили импресионизъм в Париж и след това го донасяли в Щатите.

Калифорнийският величествен пейзаж е вдъхновение за много художници, които са дошли в процъфтяващите от изкуство колонии Кармил и Лагуна Бийч. Те са създали много изпълнени със светлина картини, които водят до началото на новия стил в изкуството, пост-импресионизма. Също както французите са улавяли светлините и цветовете на селската част на Франция, така и новото движение на художници от „западния бряг” изобразявали светлините и формите на природата в свеж американски стил.

Изложбата в Портланд, Орегон,  изследва влиянието на импресионизма и на модернизма върху американските художници от „западния бряг” и показва много от най-важните артисти в този период, като Franz Bischoff, Emil Kosa, Phil Dike, Edgar Payne, William Wendt, Guy Rose и Granville Redmond.