Сливенската публика имат повод да си припомнят  виталността и чувството за весла наблюдателност, с които именитият художник претворява сюжети из битието и историята на българите. Те познават станалите христоматийни творби на живописеца, тези от включването им в общите национални изложби и в експонираната от Сливенската художествена галерия постоянна сбирка от платна на майстори-класици на българското изобразително изкуство.

Сега ХГ „Димитър Добрович” - чрез творческите си контакти със сродните културни институти от Ямбол, Стара Загора и Казанлък, притежатели на картини от видния творец - експонира сбирка от 45 произведения на Ст. Венев. За него няма да прозвучи като клише твърдението, че  е „емблематичен художник” - с разпознаваем щрих и тематика, претворил с разбираща и побеждаваща неправдите усмивка живота на обикновения човек и неговите житейски прегрешения, българските нрави, живота главно на село, мотиви из българския фолклор и родната природа.

В този смисъл той е изненадващ и с лиричния си поглед към нейните красоти, които пресъздава  с четката си. Венев сътвори пъстрия калейдоскоп от човеци и характери, населяващи един неподражаем със своята неподправеност, естествена простота и виталност - земен в излъчването и поривите си - български космос.

Художникът е роден на 21.09.1904г. в село Скриняно, Кюстендилско. През 1931г. завършва Художествената академия, специалност живопис, при проф.Ст.Иванов, проф.Борис Митов, проф. Д.Гюдженов. Рисувал предимно битови образи и сцени. Още като ученик публикува първата си карикатура. Член-основател на Дружеството на новите художници. Венев е самобитен творец-рисува с едри мазки, лаконизъм на композицията, понякога условна перспектива. Работил е във всички техники: маслени бои, акварел, туш, монотипия. Дългогодишен редактор на хумористичния вестник “Стършел”. Умира през 1989г.

Стоян Венев е сред творците, който чрез жанровете на живописта, рисунката, карикатурата и графиката обосновава дълбочината на нашето себепознание с добротата на мъдрец, от което всеки път се оттласкваме с усмивка и позитивизъм, заредени за доказване на здравия български ген и устойчивост пред превратностите на времето. Неповторимият му поглед и четка претворяват художествено портрети на хора от народа; платната му издават и чувството на преклонение пред българската майка, двигател на живота. 

Почерпил основните си уроци в живописта от първоучителите в родното ни изкуство и култура - професорите Б. Митов, Д. Гюдженов и Ст. Иванов, Стоян Венев успява да изгради свой оригинален творчески стил и верен поглед към националните ценности, които претворява по своеобразен начин. От 30-те години присъства активно в българския художествен живот - с експониране на творби, често „подкрепени творчески” и от пластичните решения на Иван Фунев - в общи изложби в много световни галерии, голяма част от които са притежатели на Веневите картини. По времето на „соца” е удостояван с най-високите държавни отличия, сред които „Димитровска награда” и „Герой на социалистическия труд”. Неговият отказ от парламентарната банка е прецедент в политическия ни живот – с желанието да  отдаде целенасочените си усилия на творчеството.

Сливенци се спират пред автопортрета на художника и този на възрастния мъж, оценяват темата за майчината грижа в творбите с неговите „селски мадони”, пред заредените с насмешка платна по теми из ежедневието на село, като беритба на плодове и други картини.