„Сикстинската Мадона” е на 500 години

Тази година „Сикстинската Мадона” навършва точно пет века и по случай този юбилей в Дрезден е открита уникална изложба, разказваща историята на този шедьовър на Рафаело Санти.
„Сикстинската Мадона” беше поръчана на художника през 1512 година като олтарен образ за капелата на манастир „Свети Сикст” в италианския град Пяченца. Тамтя се намираше в течение на над 200 години, докато през 1754 курфюстът на Саксония Август Трети не я купи за 25.000 ескудо.

Казват, че местните власти се съпротивлявали на извозването на картината и само намесата на Папа Римски, одобрил сделката, позволи на „Сикстинската Мадона” да се окаже в Дрезден.
През годините на Втората световна война нацистите изнесоха „Сикстинската Мадона” заедно с много други шедьоври от галерията и я укриваха в скривалище в покрайнините на Дрезден. Историята на спасяването на „Сикстинската Мадона” е описана подробно в книгата на Леонид Волински „Седем дни”. Но малцина знаят, че „Волински” е псевдоним на художника Леонид Рабинович. През май 1945 година, той, като офицер на Съветската армия, оглави една от групите, занимавали се с издирване на колекцията на Дрезденската галерия. Именно той, след сложно разследване, намерил шифрована карта, която довела групата в една каменарница, където били скрити художествените съкровища.

Откритите съкровища – повече от 1240 картини – били изпратени в Москва за реставриране. На изложбата в Дрезден се експонира картината на Михаил Корнецкий „Спасяването на „Сикстинската Мадона” (184), на която е нарисувана работата на реставраторите. В анотацията към картината организаторите на изложбата отбелязват, че това не било нищо друго, освен една от легендите, породени от „съветската пропаганда”.
На експозицията в Дрезден са представени документи, които, според организаторите, изобличавали историческото фалшифициране –германски инженерен план за отопление и вентилация на помещението, където се съхранявала картината, и паспорт, с който през 1955 година тя била върната в Дрезден, изписан от съветски музейни работници. В паспорта се казвало, че „Сикстинската Мадона” се намира „в добро състояние”, което, от гледна точка на немските историци, било свидетелство, че цялата тази история със спасяването на картината била измислица. Подобна логика изглежда малко странна – защото именно трудът на реставраторите гарантира съхраняване на шедьовъра.

С картината на Рафаело са свързани много легенди. Иднес е трудно да се отдели истината от измислиците, но едно е абсолютно точно: още много поколения благодарни зрители ще се възхищават от„Сикстинската Мадона”.

Картината „Бягство в Египет” на Тициан бе върната към живота

Над 10 години майстори от Ермитажа се занимават с реставрацията на картината на Тициан „Бягство в Египет”. Сега шедьовърът на един от най-великите майстори от епохата на Възраждането ще видят не само руските любители на изкуството, а също и публиката в Лондон, Италия и чак след година ще се върне в постоянната експозиция на Ермитажа.

„Бягство в Египет” е нарисувано от Тициан през 1507 година, когато той работи в работилницата на Джорджоне. Според Ирина Артьомова, водещ научен сътрудник от отдела за западноевропейско изкуство на Ермитажа, значението на „Бягство в Египет” трудно може да бъде надценено, тъй като това е първото от стигналите до нас произведения на Тициан, а също и първият грандиозен пейзаж в историята на италианския Ренесанс.
Както отбелязва Ирина Артьомова, „на нея са посветени възторжени стихове, започвайки с Джорджо Вазари, който за първи път споменава тази картина, и завършвайки с венецианските хронограми, такива, като Карло Ридолфи”.

Известно е, че по време на създаването на картината, Тициан е бил увлечен от „северното” изкуство. Вазари пише, че художникът е приютил в дома си германски живописци, за да научи от тях тайните на пейзажната живопис, и че той е рисувал животните „на живо”.
Картината „Бягство в Египет” е създадена за двореца на Андреа Лоредан във Венеция, но и досега не ясно, кога и при какви обстоятелства картината за първи път е сменила притежателя си. През 1768 година императрица Екатерина Велика купува картината от наследниците на графа Хенрих Брюл, който е наричан един от най-големите колекционери на своето време, и  оттогава тя влиза в „списъка на важните картини за галерията наНейно Величество императрицата”.
Но след известно време възникват съмнения в авторството на Тициан. Тъй като стилистичната работа не прилича много на другите картини на майстора, създадени от него в зряла възраст.

По време на реставрацията е проведено детайлно изследване на картината, и всички въпроси относно авторството й са разрешени. Премахнати са многовековните слоеве от чужди записи, укрепен е слоя на боите и са отстранени деформациите.
Интересно е, че отначало Тициан е възнамерявал да направи композиция на друг сюжет - „Поклонение пред младенеца” - експертите са успели да установят това след изследване на платното на инфрачервена светлина.

Марк Шагал: роден от детството...

Прочутата московска Третяковска галерия отбелязва 125-та годишнина от рождението на световно известния художник Марк Шагал.
Повече от 150 графични работи, живопис, скулптура, произведения на приложното изкуство, включитено домакински съдове – всичко това е било събрано от различни руски музеи и лични колекци, включително от Франция, Швейцария, Лихтенщайн. В Москва „пристигнаха” много неизвестни в Русия рисунки, акварели и картини, печатна графика – прочутите илюстрации на Шагал към Библията и „Приказки” на Фонтен. Представени са произведения от семейната летопис- автопортрети, портрети на роднини и близки...Лайтмотив на изложбата стана любимият на майстора Витебск – градът на неговото детство.

„Всички ние сме родени от детството”, „всичко свое, нося със себе си” – ето на тези два „стълба” е представена образната система на Шагал”, твърди в интервю за „Гласът на Русия” организаторът на изложбата Екатерина Селезньова:
„Марк Шагал е роден в небогато еврейско семейство във Витебск. Хранителни за неговото творческо съзнание станали предмети на бита: табели на неговия роден град, предмети на религиозния култ, и разбира се, примитивни картинки на народни майстори, които в онова време били много разпространени в Русия. Шагал заминал от Русия за Франция през 1922 година, продължава изкуствоведът. Той посетил Русия само един път през 1973 година по покана на министъра на културата. И въпреки че, много му се искало да види Витебск, се отказал, разбирайки, че онзи град, който той знаел и помнел, повече не съществува. Но своя Витебск той през целия си живот носел в сърцето си, изобразявал го на картини, както във филмите на Чаплин с неговия интерес към незащитения човек – с трудностите, страданията и заедно с онези радости, каквито имат всички.

Ценното на московската изложба, смята Екатерина Селезньова, е в това, че Шагал е представен на нея с цялото си многообразие на творческите прояви.
На изложбата всичко е събрано в единен ансамбъл, а експонатите ни препращат към източниците, от които Марк Шагал черпел вдъхновения през целия си живот. Например, ние показахме копия от рисунки на художника Юдовин с надгробни плочи на еврейски гробища от онези времена. На тях е прието да се изобразяват митични животни, в които са закодирани имената на починалите. И тези рисунки са просто братя и сестри на онези същества, които са изобразени на някои от картините на Шагал. Или, например, колажите на художника от 70-те години и сватбеният сервиз, който той е нарисувал за дъщеря си Ида. Тук са преплетени и витебските традиции на приложното изкуство, и традициите на френския Прованс. Тази чудесна симбиоза не веднъж може да се види в експонатите, които много благородно ни предостави семейството на художника. И това е много рядък случай – да ги видиш и да им се наслаждаваш.

Съкровищата на Малтийския орден в Кремъл

Музеи от Италия, Франция, Малта и Русия се обединиха, за да съберат впечатляваща експозиция, посветена на историята на най-древния военно-монашески Орден на Свети Йоан Йерусалимски - по-известен като Малтийския орден. Тази изложба се открива в Музеите на Кремъл (6 юли - 9 септември).
Много уникални експонати бяха предоставени за изложбата на Музеите на Кремъл. Директорът на Музеите Елена Гагарина разказва:

„Много редки експонати от сбирки и архиви от Италия, Малта, Франция, остров Родос и от нашите колекции напомнят за основните етапи от дейността на Ордена. Тук са короните на Великите магистри, кинжалите на Вярата, кръстовете и знаците на ордена, принадлежащи на Великите магистри, доспехите и оръжието на рицарите, великолепни портрети. За украшение на изложбата служи забележителният портрет на малтийски рицар на великия италиански майстор Караваджо, който бе любезно предоставен от „Палацо Пити” във Флоренция.”

Изложбата в Кремъл ще бъде представена по случай честването на установяването на 20 години дипломатически отношения между Русия и Малтийския орден. Във връзка с това събитие в Москва пристигна Великият магистър Матю Фестинг. Представители от такъв ранг - висши ръководители на Ордена - не са посещавали Русия повече от 200 години. На церемонията по откриването на изложбата в Кремъл присъства пазителят на художествените колекции на Малтийския орден Фра Джон Критиен, който напомни за тесните исторически връзки между Русия и малтийските рицари:
„Изложбата предоставя прекрасна възможност за руския зрител да разбере по-добре суверенния военен Орден, който в продължение на няколко много важни години е бил свързан с Руската империя. Това са годините, когато Павел Първи, отначало покровител на Ордена, става Велик Магистър и по този начин спасява Ордена в критични за него години.
Впрочем, контактите между Малтийския орден и Русия започват дълго преди Павел Първи. Рицарите, например, не веднъж се помагали на руски моряци.”

Малтийския орден трайно получи славата на международен дарител. Ежегодно той оказва помощ на хората в различни страни за сума до един милиард евро. И сред доброволците на този Орден има руснаци, около 100 души.