Най-същественото нововъведение през 21 век на пазара на изкуството със сигурност е рязкото увеличение на арт изложенията. В последно време дори колекционерите на изкуство наричат шеговито „маратон на изложения” шест-седмичната кулминация от престижни изложения, започваща с „Фрийз”  (4-7 май) в Ню Йорк, продължавайки след две седмици в Хонконг с ArtHK (17-20 май) и достигайки апогей с „Art Basel” (14-17 юни – изложението, което никой себеуважаващ колекционер не може да пропусне. Дори организаторите на най-голямото изложение в Бразилия - в Сао Пауло – „Sp-Arte São” (9-13 май), с огромен риск го сложиха в промеждутъка между изложенията в Ню Йорк и Хонконг. 

Цифрите, както в повечето случаи и тук са най-сигурното доказателство за новите тенденции в пазара на изкуството. През 1970 г. има само три главни изложения – в Кьолн, Базел и брюкселското „Art Actuel”. През последното десетилетие обаче, тази цифра главозамайващо се е увеличила – от 68 през 2005 г. до 189 проведени през 2011 г. Тази година „Фрийз” оповести създаването и на две дъщерни изложения – в Ню Йорк, което се проведе през май и „Frieze Masters” което ще дебютира едновременно с лондонското изложение през октомври.

И докато едни изложения изчезват от пазара, като Art Forum Berlin миналата година или Art Chicago през фивруари, то други като гъби заемат техните места. Към този списък трябва да добавим и над 100 биеналета, които се провеждат по света и не са с комерсиална насоченост, но все пак се отразяват на пазара на изкуството.

Къде остава ролята на художника и може ли той да създаде достатъчно качествено изкуство, за да задоволи пазара. В последно време арт изложенията се превърнаха в толкова съществена част от пазара, че общият консенсус е, че те заместват галерийния модел за продаване на изкуство.

Причината за това е ясна – да се предлага изкуство на принципа „купуваш или губиш завинаги”, който да се съревновава с аукционните къщи. По този начин, също се осъществяват повече контакти между купувачи и артисти по света. 

Но заедно с всички тези арт събития идва и нуждата от инвентар и опасенията на мнозина, че артистите започват да „произвеждат” изкуство за изложения. Тези произведения са скромни по размер, така че да могат да се поберат в павилиона, който ги представя и са в съгласие с доминиращото пазарно търсене. 

По време на изложението „Фрийз” в Ню Йорк много от колекционерите на изкуство забелязаха, че повечето от произведенията са били изпратени и до Хонконг, а най-добрите експонати по закон са запазени за  Art Basel.

Топ галериите задължително присъстват в листата на най-престижните изложения – сред тях са „White Cube” , „Gagosian” и „Hauser & Wirth”.

Дейвид Звирнер (David Zwirner), например тази година присъства на 15 изложения, което означава, че трябва да подготви достатъчно произведения за повече от едно изложение на месец. Виктор Гислер (Victor Gisler), собственик на галерия, споделя пред „The Art Newspaper”, че това дори е полезно за галериите, защото по този начин се генерират продажби и те имат достатъчно персонал, за да си го позволят. Данните сочат, че между 20% и 50% от приходите на големите галерии вече идват по този начин.

Но важи ли този модел и за средните и малки галерии? В повечето случаи не, особено що се отнася за малките галерии, които представят художници не надвишаващи пазарни цени от $50,000. Те нямат достатъчно творби, с които да се представят на изложение и ако те не са с комерсиална насоченост, то те са обречени.

Големите галерии се чувстват задължени да участват на престижните изложения, защото в противен случай те могат да бъдат отхвърлени от журито. Но, главният критерий, според който са избрани, е програмата, която представят. Поради тази причина все още има галерии, като тази на Виктор Гислер, които пропускат някои от изложенията – като това в Ню Йорк или в Хонконг, за да се съсредоточат и отделят нужното внимание върху изложбите, които се състоят в галерията. „Въпреки глобализацията, важно е също така да останеш в своя национален контекст и да служиш на своята общност”, завършва той в интервю за “The Art Newspaper”.