Ще е трудно да се повярва, че около 16ти век, когато Леонардо, Микеланджело, Рафаело и Тициан са били в разгара на силите си, Албрехт Дюрер е най-известният художник в Европа.

Историкът Теодор Раб отбелязва, че докато в нашата ера старите майстори са известни с универсално разпознаваеми скулптури и картини: „Раждането на Венера” от Ботичели, „Последната вечеря” и „Мона Лиза” от Леонардо, Давид и Сикстинската капела от Микеланджело, славата на Дюрер се основава предимно на неговите графики и рисунки.

Дюрер е имал огромна известност по време на живота си и след това.

Неговите рисунки гарантирали, че с работата му са запознати много зрители по целия континент, докато творбите на италианските майстори са били известни само на малцината, които са имали възможност да ги видят лично.

Тази изложба, струваща 1.3 милиона евро, показва 200 произведения на изкуството, предимно гравюри и рисунки, взети на заем от институции, включително и Националната галерия на изкуствата, Вашингтон, Албертина, Виена, Уфици, Флоренция и Лувър, Париж.

Осемнадесет учени, повечето германци, но някои от САЩ, Обединеното кралство и швейцарски преподаватели, сформираха проекта „Projektmitarbeiter” (сътрудници по проект), който се заема да направи по-задълбочени изследвания върху пет теми от ранния живот на Дюрер:  развитието на работите му по време на поста му „пътуващ чирак” (1489-94г.) до Комар, Базел и Страсбург, както и първото му посещение на Венеция(1495-95г.); естеството на автопортретите му около 1500г.; отношението между ранните му гравюри с естетиката на масово произвежданите репродукции; степента, която той е допринесъл за създаването на рисунката като самостоятелна категория в изкуството; както и с връзката му с хуманизма.

Резултатите ще бъдат отразени в каталог от 650 страници, публикуван от Германския национален музей (на немски език, €46) и Thames & Hudson (на английски език, £40, през август), въпреки че авторите не работят съвместно.

Изложбата ще покаже графиките, заедно с класически скулптури, гравюри на Рембранд и отпечатъци на Гоя - всички оказали влияние върху работата на Пикасо.

Преобладаващата тема в серията са „В студиото на скулптора”(46 от 100 гравюри). Отпечатъците са направени в период, в който Пикасо е имал афера с неговата млада муза и модел, Мария-Тереза Уолтър, чието присъствие е още една повтаряща се тема в серията.

„Сюитата” е кръстена на авангардният парижки търговец на изкуство Амбре Волар, за който Пикасо прави гравюрите. Именно затова последните три графики са портрети на самия Волар.

Това е рядка възможност да бъдат видени може би най-значимият набор от разпечатки, правен през 20-ти век от един от най-популярните художници в света.