Виртуален музей на изкуството? Преди години в акт на протест, Роман Ондак изпраща писмо до словашкия министър на културата, в което го моли да подкрепи неговото желание да създаде виртуален музей на съвременното изкуство.

тук.

Тейт обръща внимание към един актуален проблем – изгубеното изкуство, като за целта избира да представи всички тези произведения не в обща изложба, което би противоречало на концепцията за несъществуващо вече изкуство, а във виртуална версия, която все още се обогатява и обновява. Ето и категориите, на които е разделена виртуалната „експозиция”:

Откраднати картини

През 1988 г. посред бял ден от изложба, състояла се в берлинска галерия, изчезва много малка картина, представяща „Портрет на Френсис Бейкън”,  създадена от Лушън Фройд. „Тейт Модърн”, на която принадлежи картината, отказва да приеме парите от застраховката, надявайки се, че все пак произведението ще бъде върнато. Самият художник дълго време се надява на същото и дори създава през 2001 г. постер, който разпространява в Берлин, молейки учтиво крадеца да върне картината, за да може тя да бъде представена пред публика по време на негова мащабна ретроспектива през юни. Той дори дава награда от 300,000 германски марки. В знак на протест и траур, Фройд забранява произведението да бъде цветно репродуцирано, а само черно-бяло. Всички тези актове остават нечути и безрезултатни. До днес няма никаква следа, свързана с местонахождението на произведението на Лушън Фройд.

Унищожено изкуство

Малцина знаят, че заедно с терористичните атаки от 11 септември 2011 г. в Ню Йорк и 3000 жертви, бяха завинаги загубени и множество произведения на изкуството, оценявани на 65,000,000 британски лири. Друг пример е една от емблематичните творби на Трейси Емин „Everyone I Have Ever Slept With, 1963-1995”, която изгоря в пожар в складово помещение през 2004 г.

Временни произведения

Понякога артистите създават произведения, които да съществуват само определено време. След това те могат да бъда видени само на фотографии или да бъдат използвани като вдъхновение за други артисти. Ценността на тези произведения не е в тяхната материалност, а във впечатлението, което оставят в съзнанието на зрителите. Подобна е концепцията в произведенията на Кристо и Жан-Клод.

Отхвърлени произведения

В тази група попада портретът на Уинстън Чърчил, създаден от Греъм Съдърланд. През 1954 г. Британският парламент поръчва въпросния портрет, като искат произведението да се превърне в емблематично за някой, който е прекарал толкова много време в парламента. Портретът е представен на Чърчил на официална церемония, предавана по телевизията, след което е изпратен в неговата къща и никога повече не е виждан.  Всички опити на артиста да покаже портрета в някои от своите изложби, остават безрезултатни. Произведението има много различни отзиви – някои го смятат за много добро, а други – за пълна пародия. Широко известен факт е, че самият Чърчил го е ненавиждал. Артистът смята, че съпругата на Чърчил го е унищожила.

Нереализирани произведения

Понякога тези произведения завладяват повече съзнанието ни, отколкото съществуващите творби. Тук попада знаменитият проект на Татлин за Монумент на Третия интернационал (1919), както и произведенията на концептуалния артист, роден в Холандия, но живеещ в САЩ – Бас Ян Адер. Смята се, че самият той умира при реализацията на проекта си „В търсене на чудотворното”, след като никога не се завръща от своето пътуване в океана,  „търсейки чудотворното”.

Изхвърлени произведения

Често  артистите или колекционерите нямат достатъчно място, за да съхраняват всички произведения и решават да изхвърлят някои от тях. Друг път, самите художници унищожават своите произведения по ред причини. Случва се също транспортните компании да загубят произведения, които след това да бъдат унищожени. Понякога именно тези произведения са едни от най-важните за изкуствоведите, както и за бъдещите поколения, които никога няма да ги видят. Сред тази „черна хроника” за изненада на всички попадат едни от най-значителните произведения на ХХ век. „Писоарът”  на Марсел Дюшан, който има реплики в множество музеи, но никой не знае къде се намира оригиналът. Освен този „редимейд”, който променя ходът на изкуството на ХХ век, още много на Дюшан са достигнали до нас единствено от фотографии. Друго произведение, което е завинаги загубено, е на Жоан Миро – „Жътваря”. То има абсолютните същите шансове да се превърне в символ, осъждащ терора, както и „Герника” на Пикасо – и двете монументални по размер произведения, са създадени за испанския павилион на изложението в Париж през 1937 г. Картина е подарена на испанския парламент и след това никой не я е виждал или знае къде тя се намира.  Сега можем да я видим само чрез няколко запазени черно-бели фотографии.  

Липсващи картини

Изненадващо трудно е да се следят местонахожденията на картините, особено когато те са в ръцете на частни колекционери. Много картини стоят складирани в хранилища или трезори, и са показвани изключително рядко. За други не се зае къде се намират, но винаги остава надеждата, че някой ден ще се появят отново. Такъв е случаят и с една от най-знаковите за Казимир Малевич произведения – „Селско погребение”. То, заедно с много от творенията на Малевич, остават в ръцете на немски дилър на изкуство, след смъртта на руския авангардист, но някои от най-важните му картини, измежду които и това липсват. Днес можем да го видим само на черно-бяла фотография с много лошо качество. Подобна съдба има и най-голямата картина на Фрида Кало – “Ранената маса”.

Мимолетно изкуство

Всички произведения на изкуството са направени от материали, но понякога те имат свойството да се разграждат или самоунищожават, имащи фатални последствия за произведенията на изкуството. Пример за това е произведението на Ева Хасе – Sans III, направено от латексови кутии. Скоро след създаването му, те започват да се свиват и напукват, което прави произведението  неизложимо. Костюм на Йозеф Бойс, който се превръща в символ на протест срещу войната, притежание на „Тейт”, има подобна съдба. След като е създаден през 1970 г., той е съхраняван в хранилище на музея за известно време, където бива непоправимо „изяден” от молци.

Изтрито изкуство

Понякога художници променят картините си и изтриват първоначално замислените композиции. В други случаи произведения на изкуството се превръщат в обект на умишлено заличаване, изтриване или унищожаване от други артисти, особено ярко изявено при течението на концептуализма от 70-те години. Такъв е и случаят с Вилем де Куунинг,  чието произведение бива изтрито от Робърт Раушенбърг.

Атакувано изкуство

Нацистка Германия е известна със своите навици да цензурира изкуството и нетолерира неговите създадели, особено това, което тя смята за дегенеративно. Няколко години след като режимът идва на власт, от музеите са иззети всички произведения с т. нар. „дегенеративно изкуство”. Те са показани на обща изложба в страната, а след това – унищожени. В този списък попадат шедьоври на модернизма в Германия. Пример за това са няколко произведения на Отто Дикс.