Изкуството на Анди Уорхол  е било изследвано внимателно в продължение на десетилетия. Тази изложба обаче, е първата, която обръща изцяло внимание на влиянието, което той оказва върху артистите.

Изложбата ще отвори врати в музея „Метрополитън” в Ню Йорк на 18-ти септември и ще продължи до 31-ви декември. За първи път ще бъдат събрани в мащабна експозиция около 45 произведения на Уорхол и над 100 на още 60 артисти.

Този иновативен метод за представяне  е структуриран в пет тематични секции, в които са съпоставени примери от арт продукцията на Анди Уорхол като картини, скулптури и филми с произведения на други артисти, които до голяма степен интерпретират, отговарят или реагират на неговите шедьоври. Тя се разпростира във времевия диапазон от 60-те години до днес.

Първата секция се нарича „Новини от деня: от баналност до катастрофи”, изследвайки образния език на Уорхол, който в началото на своята кариера използва изрезки от катастрофи и бедствия,  както и банални предмети, които превръща в произведения на изкуството. Те са сравнени с картини на Зигмар Полке, Ханс Хааке, Сара Лукас. Не трябва да се подценява и влиянието, което оказват върху артисти като Джеф Кунс  или Деймиън Хърст.

Следващата секция ще ни запознае от близо със знаменитостите в изкуството на Уорхол: „Портретуване: Слава и Власт”. Синди Шърман, Чък Клоуз и Алекс Катц са малка част от художниците, които са повлияни от този прийом.

Третата част от изложбата е запазена за фотографията на Анди Уорхол, носеща заглавието „Чудати проучвания: Камуфлаж и смяна на идентичности”. Тук той превзема нови територии в изкуството чрез представянето на проблеми, свързани със сексуалността и джендърния дискурс в периода след Втората световна война. Съпоставени са произведения на артисти като Дейвид Хокни, Ричард Аведън или Робърт Мейпълторп.

Последните две секции от изложбата разглеждат разпространението на образи, които са присъщи за изкуството на бащата на попарта. В раздела „Унищожителни образи: Присвояване, Абстракция  и Серийност” са представени безкрайното повтаряне на образи, присвояването от историята на изкуството (Мона Лиза, 1963), и интересите му към абстракцията.

В последната част „Без граници: Бизнес, Сътрудничество и Зрелище” е обърнато внимание на артистичните партньорства на Уорхол с филмови продуценти, издатели, дизайнери.