Ново проучване върху изкуството на Фрeнсис Бейкън  посочва, че той бива вдъхновен от нацистката пропаганда. Британският изкуствовед Мартин Хамър изследва в продължение на дълги години неговите произведения и достига до заключение, че „креативният потенциал на фотографии и плакати от войната имат основополагаща роля за развитието на изкуството на Френсис Бейкън”.

Според него за повече от 20 години изкуството на Бейкън се преплита с „човешката способност за яростно насилие”, повлияно от нацистката пропаганда. Професор Мартин Хамър е уважаван университетски преподавател по история и философия на изкуството от университета в Кент, като също така е и член на управителния съвет на музея Тейт Бритън.

Той вярва, че много от произведенията на Бейкън, сред които и „Етюд за фигура II” (Figure Study II) са директно повлияни от снимките на Хитлер, направени от неговия фотограф Хайнрих Хофман, които са широко разпространени в британската преса по времето на Втората световна война. Според него, Бейкън е „ужасяващо очарован” от нацисткия режим.

„Бейкън започва да си служи с този образен език, проучвайки истинския характер на новопоявилия се режим. Той го използва, за да изследва инстинктивната, дивашката, животинската природа, която започва да доминира в живота на всички”, споделя професорът пред “The Art Newspaper”.

Той смята също, че Бейкън е бил изключително повлиян от образа на Хитлер като лидер и по-точно от крещящата фигура на оратор с военна каска, което можем да проследим и в „Етюд за фигура II”.

Самият Бейкън не участва във Втората световна война поради хронична асма. Той прекарва две години в Хамшир и по-късно в Лондон по време на Блица.

Хамър е убеден, че произведенията на Бейкън показват неговото очарование от фашисткия образ, поне до 60-те години. След това той се отдалечава от тези крайно гротескни образи и концентрира върху портрети на близки приятели.

На въпроса защо никой не забелязва тези елементи по-рано и защо Бейкън не говори за това, проф. Хамър отговоря, че „той никога не е питан за това. Интервюиращите също така не са ги разпознали и не са ги смятали за нещо, за което трябва да се говори”.